Диагностициране на остеопороза :

• Добре снетата анамнеза и прецизното физикално изследване са важни за правилната и навременна диагноза. Чрез тях се установяват рисковите фактори, субективните оплаквания и обективните отклонения от страна на опорно-двигателния апарат и другите органи и системи.
• Лабораторни изследвания – служат за начален скрининг за остеопороза и наличието на вторична причина за нея. Те включват:

Пълна кръвна картина (ПКК) – наличието на отклонения в кръвната картина могат да насочат към по-задълбочени изследвания в насока хематологично заболяване.

Серумен калций и фосфор – екстремно високи стойности на калция могат да насочат мисълта към хиперпаратиреоидизъм или злокачествено заболяване, докато ниските са съмнителни за хиповитаминоза Д.

Магнезий – той участва в усвояването на калция и ниските му нива са предпоставка за хипокалциемия.

Паратиреоиден хормон – повишава се при хиперпаратиреоидизъм и напреднала хронична бъбречна недостатъчност.

Тиреостимулиращ хормон (ТСХ) и тиреоидни хормони -дисфункцията на щитовидната жлеза е свързана с остеопороза.

Уринен или серумен кортизол – за изключване на хиперкортицизъм.

Тестостерон и гонадотропни хормони – при млади мъже с ниска костна плътност за изключване на хипогонадизъм.

Уринно съотношението калций / креатинин -хиперкалциурията може да бъде свързана с остеопороза.

• Измерването на  костната минерална плътност (КМП) с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) на прешленни тела и проксимално бедро остава златен стандарт за диагноза на остеопорозата още преди настъпването на фрактурите. Костната плътност се оценява чрез т.нар. “Т-score“.

Дефиниция на световната здравна организация (СЗО) за праговете на КМП:

•нормална: T-score > -1.0 SD

•остеопения: T-score между -1.0 SD до -2.5 SD

•остеопороза: T-score </= -2.5 SD

• Рентгеново изследване-метод за късна диагноза на остеопороза. Костната загуба става рентгенологично видима едва когато 30% от костта е загубена.
• Количествена компютърна томография (QCT)-измерената с QCT трабекуларна КМП на прешленни тела (L1-L3) може да се прилага за оценка на вертебралния фрактурен риск при жени наравно с DXA на прешленни тела, както и за проследяване на възрастовите изменения в КМП, или на ефекта от фармакологично лечение. Недостатъци на QCT в сравнение с DXA са по-високото лъчево натоварване на пациента и по-високата цена на изследването.
• Trabecular Bone score (TBS)-софтуерно приложение, базирано на DXA образа в сивата гама, което може да диференцира различни трабекуларни характеристики. TBS се изчислява директно от DXA изследването (основно на прешлени) и се ползва съвместно със стойностите на КМП. Нисък TBS означава повишено разстояние между трабекулите, понижен брой трабекули и влошена взаимна свързаност на трабекулите. Накратко, при едни и същи нива на КМП, ниските стойности на TBS

показват влошена микроархитектоника и повишен фрактурен риск, независимо от КМП. TBS е валидиран в различни клинични ситуации на дисонанс между промените в костната маса и качеството на костта като ГК-индуцирана остеопороза, захарен диабет и

други.

Превенция на остеопороза:

Има много рискови фактори за остеопороза, които не могат да  бъдат контролирани. Например възрастта, пола или фамилната обремененост . Има обаче фактори, които попадат под вашия контрол. Някои от най-добрите начини за предотвратяване на остеопороза са:

• Здравословно хранене

1.Адекватният прием на калций и витамин Д с храната е от съществено значение за предотвратяване на остеопорозата.  Калцият е основен структурен елемент на костната тъкан, а витамин D подпомага калциевата абсорбция в червата и осигурява правилна обмяна и минерализация на костите.

Най-богатите на калций храни са млякото и млечните продукти, които освен това са и добър източник на белтъчини, витамини и други минерали. Богати на калций са още зелените зеленчуци (броколи, къдраво зеле), консервираната риба с меки кости като сардината или/и сарделата; ядките (бадеми, лешници, орехи).

2.Ограничаване на употребата на алкохол -многобройни изследвания в световен мащаб недвусмислено доказват, че алкохолът потиска образуването на нова костна тъкан, поради което употребата на спиртни напитки е рисков фактор за развитие на остеопороза. Не се препоръчват повече от 3 питиета дневно (1 питие = 120 ml вино; или 30 ml твърд алкохол; или 260 ml бира).

3.Кофеин-приемът на кофеин-съдържащи напитки следва да се ограничи до 1-2 дози дневно. Кофеинът намалява калциевата абсорбция в червата и увеличава калциевата екскреция с урината.

4.Тютюнопушене-следва да се избягва или прекрати. То увеличава фрактурния риск.

-Двигателна активност

Съществува  доказана  връзка между физическата активност и костното здраве. Активността влияе благотворно на  костната и мускулна здравина, независимо от възрастта.

Ето някои препоръки, които целят поддържане на костите, мускулите и ставите в добро здраве и биха могли да намалят риска от остеопороза:

-30-60 минутна умерена физическа активност дневно, поне пет пъти седмично  или 20-30 минути дневно интензивна физическа активност поне три дни седмично;

-упражнения за мускулна сила няколко пъти седмично – с тежести (8-10 упражнения с по 10-15 повторения)  или изкачване на стълби;

-упражнения за гъвкавост (за всички мускулни групи) – поне два пъти седмично;

-упражнения за равновесие – за хората с риск от падане.

За остеопороза може да прочетете тук и тук

Какво представлява вит Д?

Витамин Д е препрохормон,чиято синтеза се осъществява под влияние на слънчевите uv-лъчи. Те попадат върху кожата. Той има множество ефекти по отношение на калциевия и костния метаболизъм. Рецептори за вит Д има в В- и Т-лимфоцитите, които са клетки, отговорни за имунната защита на организма. Най-ниски са нивата на вит Д през зимата,съответно през този период е повишен рискът от остри инфекции на дихателните пътища.

Предпазва ли приемът на вит Д от инфекция с COVID-19?

Според проучване, публикувано в американското списание “The journal of Clinical Endocrinology and metabolism”, e установено че нивата на серумния вит Д са по-ниски при хоспитализирани пациенти с COVID-19. Тези от тях, които са с нормални нива на вит Д са били с по-леки оплаквания и по-ниска смъртност. Според друго проучване хората с нормални нива на вит Д имат 54 процента по-нисък шанс да развият инфекцията.

Все още не е известна точната връзка между нивата на вит Д и ковид-инфекцията. Учените смятат, че тя е идентична на други състояния като множествена склероза и рак ,където нивата на вит Д отново са ниски, или както при всички състояния, увреждащи организма.

Учените смятат, че приемът на вит Д не предпазва изцяло от развитие на ковид инфекция, но може да благоприятства по лекото и протичане. Препоръчва се излагане на слънце 15-30 минути дневно ,прием на 400 до 1000 IU вит Д дневно. Приема се с храна,тъй като е мастноразтворим. Разбира се уместно е изследване нивата му в кръвта преди стартиране на терапия с него.

Съществува ли риск от предозиране с вит Д?

Все пак да не забравяме, че прекомерният прием на вит Д може да доведе до интоксикация. Вит Д е мастноразтворим ,в следствие на което се натрупва в мастните депа на организма. Основното нарушение,което се наблюдава при интоксикация са повишените нива на калций в кръвта или т нар хиперкалциемия. Тя от своя страна води до гадене,повръщане,обезводняване.Относно нервната система се наблюдава обърканост, дезориентация,от страна на сърдечно -съдовата система: хипертония и нарушения в сърдечния ритъм. Дългосрочни последици от високите нива на калций в кръвта са свързани с образуване на бъбречни камъни.

                                                       Използвани източници- Medscape