Влияние на електронните цигари върху качеството на спермограмата

Здравейте, приятели.

Иска ми се да споделя интересна информация от научна статия относно влиянието на е-цигарите и тютюнопушенето върху качеството на спермограмата. Проучването е срезово,включващо 2008 мъже с данни за употребата на цигари и марихуана. 1221 мъже са използвали също и електронни цигари. Средната възраст на мъжете е 19 години. Изследван е семенна течност и кръвна проба. Попълвани са въпросник за начина на живот, включително информация за поведението на тютюнопушенето. Извършвани са асоциации между различните видове тютюнопушене (електронни цигари, марихуана и цигари) и репродуктивни хормони (общ и свободен тестостерон, глобулин свързващ половите хормони, LH, естрадиол и съотношения на инхибин B / FSH, тестостерон / LH и свободен тестостерон / LH), както и параметрите от спермалния анализ (общ брой на спермата и концентрацията на сперматозоидите).

Резултати
Приблизително половината от мъжете (52%) са пушачи на цигари, 13% са използвали електронни цигари, 25% са употребявали емфие и 33% са използвали марихуана. Потребителите на електронни цигари и марихуана често също са пушачи и на цигари. Сравнени с лицата, които не използват е-цигари, ежедневните потребители на електронни цигари имат значително по-нисък общ брой сперматозоиди (147 милиона срещу 91 милиона). Подобна разлика се наблюдава и при ежедневните пушачи на цигари (139 милиона срещу 103 милиона). Освен това, се наблюдават значително по-високи нива на общ и свободен тестостерон при мъжете пушещи цигари (6,2% и 4,1% по-висок общ тестостерон при ежедневни пушачи, в сравнение с мъжете, които не пушат). По-висок тестостерон не се наблюдава сред потребителите на електронни цигари. Ежедневните потребители на марихуана имат 8,3% по-високи нива на тестостерон в сравнение с тези, които не използват.

Ограничения на проучването

Съществуват и допълнително фактори, които биха могли да окажат ефект върху сперматогенезата. Необходимо е да се оцени и връзката с броя използвания цигари/е-цигари.

Проучването е проведено с помощта на Министерството на здравеопазването на Дания за периода 2012 – 2018 г.