Възли на щитовидната жлеза
Възлите на щитовидната жлеза са сред често срещаните заболявания на ендокринната система. С физикален преглед (чрез палпация), без апаратура, може да се установят в 3%-7% от възрастното население. Честотата на тиреоидните възли при ултразвуково изследване сред произволно избрани индивиди е 19%–67%. Отбелязва се тенденция на нарастване в световен мащаб всяка година.
Ултразвуковата диагностика (УЗД) е ключовo изследване за оценка и лечение на възлите на щитовидната жлеза. УЗД на щитовидната жлеза е лесно достъпен, неинвазивен и рентабилен метод. Представлява задължителна стъпка в оценката на възлите на щитовидната жлеза. ТУК може да се запознаете с ехографа, с който д-р Сава Петров ще Ви направи детайлна структурна оценка на щитовидната жлеза.
Основният недостатък на метода е, че зависи от оценката на ехографиста (ендокринолога) и има субективна компонента. Оценката на риска от злокачествено заболяване на щитовидната жлеза е от решаващо значение при пациенти с възли. Необходимо е да се изберат тези, на които трябва да бъде извършена биопсия с тънка игла: Тънкоиглена аспирационна/пункционна биопсия (ТАБ/ТПБ).
Обективна оценка на възлите на щитовидната жлеза
Поради високата честота на възлестите формации на щитовидната жлеза е необходима стандартизирана оценка на базата на ехографския преглед. Европейското дружество по тиреодология (ЕТА) е изготвило обективни ехографски критерии, с които да се прецизира необходимостта от провеждане на ТАБ/ТПБ. Според тези критерии се дефинират пет категории. Категория 0 е липсата на възли на щитовидната жлеза, а категория 5 са възли с високо-рискова ехографска характеристика. Може да се запознаете ТУК с класификацията EU-TIRADS.
При категории 3, 4 и 5, в зависимост от големината на възлите и състоянието на шийните лимфни възли, се препоръчва извършване на ТАБ/ТПБ. Тънкоиглената аспирационна биопсия на възел на щитовидната жлеза е достъпна, мини-инвазивна и безопасна процедура, извършвана в болнични условия или в лекарския кабинет. Обикновено биопсията се провежда под ултразвуково наблюдение, за да се осигури точно насочване на иглата във възела . Ще бъдете помолени да легнете по гръб с наклонена назад глава, така че шията ви да е изпъната. Понякога под раменете Ви се поставя възглавница, за да ви помогне да заемете най-добрата позиция за биопсията.
Тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ/ТПБ)
По време на процедурата може да почувствате известен натиск върху шията от ултразвуковата сонда и от иглата. Ще бъдете помолени да останете възможно най-неподвижни и да избягвате кашляне, говорене и преглъщане по време на биопсията. Процедурата трае няколко минути, като според преценката на оператора, може да се проведат от 2 до 5 убождания на всяка суспектна зона. В игличката попадат известно количество клетки и кръв. Съдържимото се аплицира върху стъкла и се изпраща за оценка от патоанатом (цитопатолог). След процедурата може да се върнете към ежедневните Ви задачи. Представлява безценен метод за преценка необходимостта от оперативен подход и неговия обем. Усложненията са с много ниска честота.
ТУК е показано примерно клипче на процедурата.
Щитовидна жлеза
Щитовидната жлеза е важен ендокринен орган, произвеждащ хормони, които регулират редица метаболитни процеси в организма. Представлява повърхностна структура, с формата на пеперуда, разположена отпред на шията, точно пред трахеята. Състои се от два дяла, сързани помежду си със срединна част (истмус). Понякога може да се установи и допълнителен дял, наречен пирамиден.
Щитовидната жлеза произвежда тиреоидни хормони трийодтиронин и тетрайодтиронин, които може да бъдат изследвани в периферна (венозна) кръв, като обект на анализ са свободните им форми сТ3 (fT3) и сТ4 (fT4). Буквата f е от „free“ – свободен. Функцията на щитовидната жлеза е под контрола на хипоталамуса, който отделя освобождаващи фактори (тиреотропин рилийзинг хормон-ТРХ) и хипофизата (тиреотропен хормон или тиреостимулиращ хормон-ТСХ). Регулацията почива на принципа на отрицателната обратна връзка.
Функционалният статус на щитовидната жлеза е жизнено важен за целия организъм, включително и за нормалната репродукция. Повече за нивата на тиреоидните хормони по време на бременността може да откриете ТУК.
При оценка на тиреоидния статус може да бъдат анализирани ТСХ, сТ4 и сТ3, като според лекуващия лекар и състоянието на пациента може да се прецизира изследването само на един или повече от показателите.
Имунологична оценка
Освен хормоналните показатели може да се оцени и имунологичният статус, касаещ щитовидната жлеза. В имунологичния панел за щитовидната жлеза се включват следните анти-тиреоидни антитела:
Анти-тиреопероксидазните антитела (анти-ТПО), известни още като МАТ (микрозомални антитела) по старата номенклатура. Те са насочени към ензима-Тиреопероксидаза в щитовидната жлеза, необходим за синтез на тиреоидни хормони.
Анти-тиреоглобулинови антитела (анти-ТГ), известни още като ТАТ. Това са антитела, насочени към белтък (тиреоглобулин) в структурата на щитовидната жлеза, който участва в процес на синтез на тиреоидни хормони. Високите нива на анти-ТГ антитела обикновено се асоциират с деструкция (разрушение) на тиреоидната тъкан.
Анти-ТПО и анти-ТГ антитела се срещат при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза: Автоимунен тиреоидит на Хашимото.
ТСХ-рецепторни антитела (TRAB, TRAK).
ТСХ-рецепторни антитела (TRAB, TRAK). Това са антитела, които се свързват с рецептора на повърхността на клектата на щитовидната жлеза (тиреоцит). Те могат да бъдат стимулиращи и блокиращи, като са пряко свързани с функционалния статус на щитовидната жлеза. Необходимо е да се изследват при оценка на състояние на повишени тиреоидни хормони в кръвта- тиреотоксикоза. Позитивирането им говори в насока повишена функция на щитовидната жлеза-Болест на Базедов/болест на Грейвс.
Много често при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза се позитивира повече от едно антитяло. Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза се асоциират не само с промяна във функционалния статус, а и с повишена честота на други автоимунни заболявания и състояния като например рецидивиращи спонтатнни аборти.
Диагностична оценка
В диганостичната оценка на щитовидната жлеза е уместно провеждане на ехография. Ехографското изследване на щитовидната жлеза се извършва с линеен трансдюсер за повърхностни структури. ТУК може да се запознаете с ехографския апарат на д-р Сава Петров. С помощта на ехографското изследване се дава яснота за структурния статус на щитовидната жлеза. По този начин може да се визуализират огнищни структурни промени-възли или дифузни структурни промени-автоимунни и възпалителни заболявания на тиреоидната тъкан. Структурата на жлезата не може да определи функционалния статус и нивата на щитовидните хормони, но е изключително полезен и информативен метод за функционалния й капацитет. При установяване на огнищни структурни промени (възли на щитовидната жлеза) има различни подходи, с които може да се запознаете ТУК.
Кампания за безплатни ехографски прегледи на щитовидна жлеза по повод 8-ми март: събота 12.03.2022 г.
По повод международния ден на жената, д-р Сава Петров, д.м. и Endokrinolog.bg организират кампания за безплатни прегледи с ехографска диагностика на щитовидна жлеза, която ще се проведе на 12.03.2022 г. събота. За да се запишите, моля, последвайте линка: РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ БЕЗПЛАТЕН ПРЕГЛЕД СЕГА. Всеки, който се запише в кампанията дава своето изрично съгласие да са му достъпни личните данни, използвани във формата за резервация. За да се запишите в графика е необходимо да използвате Гугъл документи (Google documents) на Вашия комютър, таблет или мобилен телефон. Надявам се на Вашето отговорно поведение!
С най-добри чувства към всички дами:
д-р Сава Петров, д.м.
Нива на TSH по време на бременност
Въведение в проблема TSH и бременност
Физиологията на щитовидната жлеза се променя по време на бременността и това налага използването на специфични за това състояние референтни граници за TSH и FT4, за да се оцени адекватно състоянието на щитовидната жлеза преди, по време и след бременността. Понастоящем често използвани стойности за горна граница на TSH са: до 2.5 mU / l през първия триместър и до 3.0 mU / l през втория или третия триместър . Това се основава на международните насоки от Американската тиреоидна асоциация от 2011, Ендокринното общество (2012) и Европейската тиреоидна асоциация (2014) [2–4]. Цитираните научни организации препоръчват да се изчислят референтните диапазони за TSH и FT4 за всяка една етническа група и лаборатория. Поради факта, че това е трудно изпълнима задача, повечето центрове се придържат към стандартните препоръки и при липса на лабораторно специфични референтни граници, фиксираните горни граници за TSH са 2.5 mU / l в първия и 3.0 mU / l през втория и третия триместър. Последните проучвания обаче показват, че тези стойности на ТСХ могат да доведат до свръх диагностика и ненужно лечение или дори прекомерно използване на тиреоидни хормони. Въз основа на редица контролирани проучвания, Американската тиреоидна асоциация през 2017 г. актуализират препоръките относно горната граница за TSH по време на бременност.
В основите на проблема
Различни проучвания показват, че с използването на фиксирани горни граници на TSH, 8-28% от бременните имат концентрация на TSH, която се счита за твърде висока [5, 6]. Тези цифри са много по-големи от приблизително 3–4%, които биха имали твърде висок TSH, ако за определяне на горните граници за TSH се използват референтни диапазони, базирани на населението. Назначаването на заместително лечение с левотироксин на при 8–28% от жените е неоправдано и вероятно ще причини повече вреда, отколкото полза. Други данни показват, че горната граница за TSH трябва да бъде по-висока. Чрез обобщаване на 14 проучвания, които изчисляват специфични за популацията референтни граници за TSH и / или FT4, показва, че в повече от 90% от всички проучвания, горната граница за TSH е над 2,5 или 3,0 mU / l. [7]. Освен това, малкото проучвания, проведени в популация, в която е доказано, че няма дефицит на йод, показват горна граница за TSH от 4.04 и 4.34 mU / l [7].
Насоки на ATA за 2017 г. :
Препоръките на Американската Тиреоидна Асоциация, гласят, че е необходимо да се изчислят специфични за бременността и специфичните за лабораторията диапазони на TSH и FT4
Ако това не е възможно, възприемане референтна граница от литературата, която е получена, използвайки подобен анализ и за предпочитане също в популация със сходни характеристики (т.е. етническа принадлежност, BMI, йоден статус).
В слчай, че първите два подхода не са възможни, извадете 0,5 mU / l от референтния диапазон без бременност (който в повечето центрове би довел до границата от около 4,0 mU / l).
Лабораторно специфичните референтни диапазони по-добре идентифицират жените с гестационна дисфункция на щитовидната жлеза, отколкото референтните диапазони, определени от друга методология. Изчисляването на специфични за лабораторията референтни граници не е трудно и всяка болница, в която се осигурява пренатална грижа, може да осигури подобни стойности.
Адекватни референтни граници могат да бъдат получени чрез избиране на най-малко 400 бременни жени с едноплодна бременност, без предшестващо заболяване на щитовидната жлеза, които не използват медикаменти, повлияващи функцията на щитовидната жлеза, които не са подложени на лечение с IVF и са TPOAb отрицателни [7]. Изчисляването на такива референтни граници незабавно ще подобри качеството на клинично диагностициране на тиреоидната дисфункция по време на бременност.
Въпреки че изглежда ясно, че фиксираните горни граници на TSH от 2,5 mU / l или 3,0 mU / l вече не могат да се считат за адекватни, новите ATA насоки изглежда правят едно изключение. Актуалнните препоръки показват, че лечението с левотироксин може да се разглежда за TSH над референтния диапазон (>4.0 mU/L) при TPOAb отрицателни жени, докато за TPOAb положителното лечение на жените може да се счита от TSH над 2,5 mU / L [9]. Това се основава на данни от обсервационни проучвания, показващи, че съществува по-висок риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане при TPOAb позитивни жени с високи нормални концентрации на TSH (т.е. над приблизително 2.5 mU / L). Въпреки това, новите проучвания, публикувани малко след публикуването на новите насоки, не могат да покажат никакъв благоприятен ефект от лечението с левотироксин при жени с TSH над 2,5 mU / L, но намират полезни ефекти за жени с TSH над 4,0 mU / L [11]. -13]. Необходими по-големи проучвания, за да се потвърдят тези находки и да се определи истинската концентрация на TSH, от която се увеличава резултатът от клиничните нежелани резултати.
Да се доверим на TSH?
Въпреки че стойностите на TSH са поставени на фокус, дефиницията на тиреоидна дисфункция зависи също и от концентрацията на FT4. Например, при хипотетичен пациент с TSH от 5,5 mU / l, концентрацията на FT4 ще реши дали има открит хипотиреоидизъм или субклиничен хипотиреоидизъм. Разликата между тези клинични заболявания може да има сериозни последици за терапевтичния подход.
Заключение
В заключение препоръчително е да се започне популационно проучване, за да се определи специфични за българска популация или за конкреатна лаборатория референтни граници за TSH и FT4. Ако няма абсолютно никаква възможност за това, търсенето в литература за идентифициране и приемане на референтни граници от подобна лаборатория би било най-добрата алтернатива. Въпреки че е много вероятно използването на 2,5 и 3,0 mU / L като горна граница ще доведе до прекомерно лечение, са необходими бъдещи проучвания, за да се установи дали лечението с левотироксин при жени с TSH или FT4 извън референтните граници на популацията има благоприятен ефект.
Използван източник:
The upper limit for TSH during pregnancy: why we should stop using fixed limits of 2.5 or 3.0 mU/l. Tim. I. M. Korevaar.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5963163/
Болести на щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза по форма прилича на пеперуда и е разположена в предната част на шията, в областта на щитовидния хрущял.
Тази жлеза играе ролята на първа цигулка в ендокринния оркестър, чийто диригент, образно казано, е хипофизата. Ендокринната жлеза изработва хормони тироксин и трийодтиронин, които участват в образуването на енергията, необходима за работата на всички органи и системи на човешкото тяло.
Едно от най-разпространените заболявания на щитовидната жлеза е хипотиреоидизъм, който възниква от недостига на йод в организма. Липсата на достатъчно йод намалява функцията на щитовидната жлеза, която започва да изработва недостатъчно количество хормони.
Липсата на достатъчно хормони води до апатия, слабост, проблеми с паметта. За да получи от кръвта малкото йод, който се намира в нея, щитовидната жлеза започва да се увеличава и човек получава гуша. Здравата жлеза тежи около тридесет грама, гушата може да достигне до няколко килограма.
При увеличена щитовидна жлеза клетките се делят неравномерно и се образуват буци, обградени от капсули. Тези буци не изработват хормони, което води до там, че до края на живота си болният трябва да взима изкуствени хормони.
За да се предпазите от хипотероидизъм, трябва да консумирате йодирана сол. На йод са богати райски ябълки, чушки и морски дарове. За съжаление на вегетарианците йодът не се усвоява, ако липсват белтъчини, които се намират в месото.
Базедовата болест заема второ място по разпространение сред болестите на щитовидната жлеза. Тя е характерна с изпулване на очите, учестено сърцебиене, раздразнителност, обилно изпотяване, треперене на ръцете, увеличена щитовидна жлеза.
Болният губи до десет килограма месечно, въпреки че се храни добре. Това се получава, защото щитовидната жлеза изработва прекалено много хормони.
Това може да се спре само със специални лекарства, които блокират изработката на излишните хормони. Продуктите, които съдържат йод, трябва да бъдат намалени до минимум.
Базедовата болест се предава по наследство, най-често по женска линия. Слънчевите лъчи не се отразяват добре на хора с това заболяване.
Освен всичко други щитовидната жлеза може да се възпали, както и всеки друг орган. Това може да се случи след прекарано вирусно заболяване, например след грип.
Възпалението на щитовидната жлеза протича с висока температура, силно главоболие и невъзможност за нормално гълтане.
Шията се увеличава. Това се нарича тиреоидит. Често това заболяване е предизвикано от прекарване на грипа на крак. Организмът се изтощава и от вирусната инфекция страдат и органи, които по принцип не са чувствителни към нея, в случая щитовидната жлеза.
Заболявания на щитовидната жлеза
Болестите на щитовидната жлеза представлява състояния, обхващащи най-голямата ендокринна жлеза с вътрешна секреция. Те могат да се породени от различни фактори и да се проявяват по разнообразни начини.
Щитовидната жлеза се разполага в предната част на шията. Състои се от две части-лява и дясна, които са съединени посредством своеобразен тесен провлак. Основната дейност на щитовидната жлеза е да произвежда хормоните трийодтиронин, тироксин и калцитонин. Благодарение на това тя успява да повлияе върху растежа, развитието и метаболизма на човек.
Причина за болести на щитовидната жлеза
Причините, водещи до нарушения във функциите на щитовидната жлеза, могат да много и различни. До известна степен болестите могат да се дължат на генетична обремененост, но от друга страна, виновници могат да се окажат фактори като недостиг на йод, постоянно предозиране с йод, регулярно подлагане на силен стрес, силни депресии, разнообразни инфекции и много други.
Симптоми за болести на щитовидната жлеза
Заболяванията на щитовидната жлеза често се крият зад различни сигнали. Един от тях може да бъде разстройството на менструалния цикъл при дамите. Заедно с това може е налице по-обилно окосмяване в областта на корема, гърдите и лицето. Сигнал за проблем може да е и необичайно нарастване на зоната при основата на шията.
Междувременно може да се усеща и дискомфорт при преглъщане. Признак на заболяване от такъв характер е и чувствителност към студ. Много често той е придружено от липса на енергия и вялост.
Наднорменото тегло също не е за подценяване. Оказва се още, че дори болките в ставите биха могли да сигнализират за наличието на проблем с този хормонален орган. Други симптоми, които могат да подсказват за наличие на заболявания на щитовидната жлеза, са забавяния на сърдечния ритъм, нощно хъркане, промяна в цвета на кожата, трудно изхождане, мускулни крампи, изтъняване или опадване на косата, загрубяване на кожата, изпотяване и др.
Видове болести на щитовидната жлеза
Една от най-често срещаните болести на щитовидната жлеза е така нареченият хипотиреоидизъм. Това е състояние, при което щитовидната жлеза не може да извършва пълноценно своята дейност. При това положение количеството на произведените тиреоидни хормони е малко. Тежко протичащата форма на това състояние е позната като микседем. Главната причина за поява на хипотиреоидизъм е автоимунно нарушение.
Други фактори, които биха могли да доведат до появата на тази болест, са операция на щитовидната жлеза, контакт с радиоактивен йод и литиеви препарати. Това състояние се проявява малко по малко, като симптомите му често биха могли да бъдат сбъркани с проявите на други заболявания.
Налице са запек, подпухнали очи, глух пресипнал глас, липса на мимики, обилно менструално течение при жените, засилено окосмяване в зоната на лицето, гърдите и корема, сухота във влагалището и др. Ако тази болест не се лекува, може да доведе до поява и на други здравословни проблеми, включително анемия, сърдечна недостатъчност, подагра, артрит, поява на миоми и поликистозни яйчници при жените, също и ниска телесна температура.
Друго състояние, свързано с щитовидната жлеза, е хипертиреоидизмът. При него имаме хиперфункция на щитовидната жлеза, вследствие на което се произвежда голямо количество количество тиреоиден хормон. Хипертиреоидизмът се свързва с автоимунното заболяване, наречено болест на Грейв. При него се забелязва нервност и забързан метаболизъм.
Често срещана болест, засягаща щитовидната жлеза, е и така наречената гуша. При нея имаме уголемяване на въпросния хормонален орган. Това явление се забелязва и при хипотиреоидизъм и при хипертиреоидизъм. Случва се щитовидната жлеза да нарасне толкова много, че да причини проблеми с гълтането и дишане. Това обаче са по-редки случаи, които не се срещат толкова често.
Диагностициране на болести на щитовидната жлеза
Симптомите, подсказващи за заболявания на щитовидната жлеза, често могат да се объркат с проявлението на други заболявания. Ето защо и при най-малкото съмнение, незабавно трябва да се посети специалист, който да постави диагноза на състоянието. Самолечението в домашни условия не се препоръчва, тъй като може да причини усложнения на болестта.
Иначе идентифицирането на заболяването започва с преглед от специалист (ендокринолог). Първоначално лекарят разпитва пациента за неговите оплаквания, след което преценява какви по-нататъшни мерки да бъдат предприети. След като бъде извършен клиничен преглед, се назначават кръвни тестове хематологични, биохимични, хормонални и имунологични/. В последствие диагнозата се поставя чрез ехография на щитовидната жлеза, магнитен резонанс, радионуклидно изследване, биопсия и др.
Лечение на болести на щитовидната жлеза
Заболяванията на щитовидната жлеза се лекуват в зависимост от проявленията им. Обикновено се назначава хормонозаместителни терапии, които спомагат за нормализиране на теглото и стойността на холестерола. Възможно е и прилагане на лечение с антитиреоидни медикаменти, които потискат синтеза на хормони от щитовидната жлеза. Приемат се и други медикаменти. Ако състоянието не се повлияе от предписаната терапия, може да се предприеме и оперативна интервенция.