Типове захарен диабет

Класификация на типовете захарен диабет :

1 Захарен диабет тип 1 – Той се дължи на увеждане на бета-клетките на панкреаса. Това обикновено води до абсолютен инсулинов дефицит. Най-често това е автоимунен процес,при който причината бета –клетъчната деструкция не е известна.

  1. Захаран диабет тип 2 – Той се дължи на инсулинова резистентност и инсулинов дефицит.
  2. Специфични типове захарен диабет :

3.1. Генетично обослувен  диабет

3.2. Диабет ,при  друго заболяване ( хроничен панкреатит, хемохроматоза, тиреотоксикоза и др.)

3.3. Диабет, в резултат от прием на медикаменти ( кортикостероиди, контрацептиви, антинеопластични средства и др.)

3.4. Гестационен захарен диабет- Изразява се за първи път по време на бременността.

В етиологията и патогенезата на видовете захарен диабет участват различни фактори . Приема се,че двата типа са напълно различни заболявания.

     Захарният диабет от първи тип е хронично заболяване , при което се наблюдава деструкция на бета-клетките на панкреаса с постепенно отпадане на инсулинова секреция. Това прави заболяването напълно зависимо от лечение с  инсулинови препарати. Заболяването е по-характерно за детска и юношеска възраст,но това не изключва изявата му във всяка възраст. Установено е и генетично предразположение. За изява на заболяването са необходими отключващи фактори ,които провокират образуването на антитела спрямо структури на бета-клетките. Има данни,че кравето мляко повишава риска от развитие на диабет тип 1  при кърмачета.

Инсулинът е пептиден хормон,изграден от 51 аминокиселинни остатъка,структурирани в А и В – вериги,свързани по между си с два дисулфидни моста,както и трети мост,който съединява шестата с единадесетата  аминокиселина на верига А  и точно тази част се свързва с инсулиновите рецептори.

Инсулинът се образува в β-клетките, изграждащи Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза – панкреас. Въпреки че панкреасът е жлеза с подчертано външносекреторна функция, т.е. произвежда храносмилателни ензими, една малка част от нея притежава вътрешносекреторно (ендокринно) действие. Именно в тази ендокринна част инсулинът се образува от своя прекурсор – проинсулин. Проинсулинът е биологично неактивно вещество, което след последователното въздействие на няколко ензима се активира и се превръща в инсулин. Така образуваният инсулин не попада директно в кръвообращението, а се натрупва в специализирани секреторни везикули в бета-клетките на панкреаса. Секретирането му в кръвообращението става при получаването на точно определени сигнали, генерирани след приема на хранителни вещества. Най-мощният дразнител, предизвикващ освобождаването на инсулин в кръвообращението, е глюкозата.

След като бъде секретиран, посредством кръвообращението инсулинът достига до всички тъкани в тялото. В мембраната на клетките, изграждащи тези тъкани, са разположени сложно устроени протеини, специализирани за взаимодействие с инсулина – инсулинови рецептори. Противно на разбиранията циркулиращият инсулин не навлиза в клетката, а остава на нейната повърхност и се залавя за тези рецептори. След като влезе в контакт със своя рецептор, инсулинът го активира и поставя началото на серия от сложни реакции. Крайният резултат от взаимодействието инсулин-рецептор е активирането или потискането на определени ензими, които в резултат активират транспорта на глюкоза през клетъчната мембрана, стимулират синтеза на гликоген в черния дроб, активират синтеза на протеини в мускулите, както и натрупването на мазнини в мастните депа. Всички тези реакции до голяма степен определят физиологичните функции на инсулина в човешкия организъм.

Захарен диабет от първи тип се диагностицира в 10 % от случаите. Като провокиращи фактори се приемат инфекции и стрес. Има остро начало ,бързо развитие и склонност към кетоацидоза (разграждане на мастните депа, образувайки мастни киселини, които се превръщат от черния дроб в кетонни тела – бета-оксимаслена киселина, ацетоцетна киселина и ацетон. Развива се кетоза (натрупване на кетотела в кръвта) и кетонурия (натрупване на кетотела в урината)

Основните симптоми на захарен диабет тип 1 включват полиурия,полидипсия,редукция на тегло,но повишен апетит, астеноадинамия. Характерно е бързо развитие на клиничната картина. При влошаване на състоянието се наблюдава загуба на апетит, сънливост ,кетоацидоза до пълна кома. Артериалното налягане е нормално или ниско. Може да бъде съчетано с други автоимунни заболявания и процеси – тиреоидна болест, автоимунен гастрит. При много тежки случаи се наблюдава суха кожа и обложен сух език, рубеоза. Лабораторно се отчита повишен хематокрит  и повишено ниво на перферни кръвни клетки.Урината е светла,лепкава и с положителна реакция за глюкоза.

      Захарният диабет от втори тип  се среща предимно в по-зряла възраст и често диагнозата се поставя няколко години след действителното начало на заболяването. Това е така,защото първоначално той протича безсимптомно и поради липса на специфични клинични оплаквания и се открива при случайни изследвания или изследвания по друг повод.

За насочващи признаци все пак,може да се смята наднормено тегло и затлъстяване,чести инфекции на пикочо-половите пътища,гъбични инфекции,стоматити,гингивити.Често пациентите със захарен диабет тип 2 са хипертоници,исхемично болни,наблюдава се и чернодробна стеатоза и хепатомегалия. Класическите симптоми като полиурия и полидипсия се изразяват значително късно и често и неправилно се свързват с лечението на други заболявания и грешни диагнози.

Откриването на захарния диабет в предклиничнатаму фаза(предиабет)има съществено значение за ранното започване на лечение и профилактика на късните усложнения.

Целта на скрининга е да се идентифицират хората без явни признаци на захарен диабет.Първичната профилактика при захарен диабет тип 2 включва корекция на рисковите фактори и проследяване на рисковите групи.

Най-подходящият скринингов тест е изследването на кръвна захар – случайна, на гладно или след нахранване.

Диагнозата захарен диабет се поставя въз основа на симптоматиката и кръвно-захарната концентрация.

Кръвната захар се изследва на гладно. Важно условие е да не се приема храна 8 часа преди изследването. Диагнозата е сигурна, ако при две последователни измервания на кръвната захар надхвърля стойности 7 mmol/l. Стойност под 6,1 mmol/l се означава за нормална. Стойности между 6,1 mmol/l и 7 mmol/l се означават като „нарушена гликемия на гладно”.

Освен стандартното изследване на кръвна захар на гладно, се извършва и глюкозотолерантен тест. Класическият глюкозотолерантен тест включва измерване на кръвната захар на гладно, последвано от прием на 75 гр. разтворена глюкоза и измерване на кръвната захар на всеки половин час до третия час. В повечето случаи се изследва само изходната стойност и тази на втория час. При здравите хора кръвно-захарното ниво се повишава и спада сравнително бързо. При болните със захарен диабет или нарушен глюкозен толеранс отчетените стойности на кръвната захар са по-високи и спадат по-бавно.

Освен моментно измерваните нива на кръвната захар, показател за дълготрайния контрол на болестта е гликираният хемоглобин (HbA1c), който се изследва 2-3 пъти годишно. Гликираният хемоглобин е показател за това колко добър е бил контролът на кръвно-захарното ниво във времето. Целта на добрия гликемичен контрол е поддържане на нивото на този показател под 6.5 – 7.0%.

 

Болести на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза по форма прилича на пеперуда и е разположена в предната част на шията, в областта на щитовидния хрущял.

Тази жлеза играе ролята на първа цигулка в ендокринния оркестър, чийто диригент, образно казано, е хипофизата. Ендокринната жлеза изработва хормони тироксин и трийодтиронин, които участват в образуването на енергията, необходима за работата на всички органи и системи на човешкото тяло.

Едно от най-разпространените заболявания на щитовидната жлеза е хипотиреоидизъм, който възниква от недостига на йод в организма. Липсата на достатъчно йод намалява функцията на щитовидната жлеза, която започва да изработва недостатъчно количество хормони.

Липсата на достатъчно хормони води до апатия, слабост, проблеми с паметта. За да получи от кръвта малкото йод, който се намира в нея, щитовидната жлеза започва да се увеличава и човек получава гуша. Здравата жлеза тежи около тридесет грама, гушата може да достигне до няколко килограма.

При увеличена щитовидна жлеза клетките се делят неравномерно и се образуват буци, обградени от капсули. Тези буци не изработват хормони, което води до там, че до края на живота си болният трябва да взима изкуствени хормони.

За да се предпазите от хипотероидизъм, трябва да консумирате йодирана сол. На йод са богати райски ябълки, чушки и морски дарове. За съжаление на вегетарианците йодът не се усвоява, ако липсват белтъчини, които се намират в месото.

Главоболие

Базедовата болест заема второ място по разпространение сред болестите на щитовидната жлеза. Тя е характерна с изпулване на очите, учестено сърцебиене, раздразнителност, обилно изпотяване, треперене на ръцете, увеличена щитовидна жлеза.

Болният губи до десет килограма месечно, въпреки че се храни добре. Това се получава, защото щитовидната жлеза изработва прекалено много хормони.

Това може да се спре само със специални лекарства, които блокират изработката на излишните хормони. Продуктите, които съдържат йод, трябва да бъдат намалени до минимум.

Базедовата болест се предава по наследство, най-често по женска линия. Слънчевите лъчи не се отразяват добре на хора с това заболяване.

Освен всичко други щитовидната жлеза може да се възпали, както и всеки друг орган. Това може да се случи след прекарано вирусно заболяване, например след грип.

Възпалението на щитовидната жлеза протича с висока температура, силно главоболие и невъзможност за нормално гълтане.

Шията се увеличава. Това се нарича тиреоидит. Често това заболяване е предизвикано от прекарване на грипа на крак. Организмът се изтощава и от вирусната инфекция страдат и органи, които по принцип не са чувствителни към нея, в случая щитовидната жлеза.

Заболявания на щитовидната жлеза

Болестите на щитовидната жлеза представлява състояния, обхващащи най-голямата ендокринна жлеза с вътрешна секреция. Те могат да се породени от различни фактори и да се проявяват по разнообразни начини.

Щитовидната жлеза се разполага в предната част на шията. Състои се от две части-лява и дясна, които са съединени посредством своеобразен тесен провлак. Основната дейност на щитовидната жлеза е да произвежда хормоните трийодтиронин, тироксин и калцитонин. Благодарение на това тя успява да повлияе върху растежа, развитието и метаболизма на човек.

Причина за болести на щитовидната жлеза

Причините, водещи до нарушения във функциите на щитовидната жлеза, могат да много и различни. До известна степен болестите могат да се дължат на генетична обремененост, но от друга страна, виновници могат да се окажат фактори като недостиг на йод, постоянно предозиране с йод, регулярно подлагане на силен стрес, силни депресии, разнообразни инфекции и много други.

Симптоми за болести на щитовидната жлеза

Заболяванията на щитовидната жлеза често се крият зад различни сигнали. Един от тях може да бъде разстройството на менструалния цикъл при дамите. Заедно с това може е налице по-обилно окосмяване в областта на корема, гърдите и лицето. Сигнал за проблем може да е и необичайно нарастване на зоната при основата на шията.

Междувременно може да се усеща и дискомфорт при преглъщане. Признак на заболяване от такъв характер е и чувствителност към студ. Много често той е придружено от липса на енергия и вялост.

Наднорменото тегло също не е за подценяване. Оказва се още, че дори болките в ставите биха могли да сигнализират за наличието на проблем с този хормонален орган. Други симптоми, които могат да подсказват за наличие на заболявания на щитовидната жлеза, са забавяния на сърдечния ритъм, нощно хъркане, промяна в цвета на кожата, трудно изхождане, мускулни крампи, изтъняване или опадване на косата, загрубяване на кожата, изпотяване и др.

Видове болести на щитовидната жлеза

Една от най-често срещаните болести на щитовидната жлеза е така нареченият хипотиреоидизъм. Това е състояние, при което щитовидната жлеза не може да извършва пълноценно своята дейност. При това положение количеството на произведените тиреоидни хормони е малко. Тежко протичащата форма на това състояние е позната като микседем. Главната причина за поява на хипотиреоидизъм е автоимунно нарушение.

Други фактори, които биха могли да доведат до появата на тази болест, са операция на щитовидната жлеза, контакт с радиоактивен йод и литиеви препарати. Това състояние се проявява малко по малко, като симптомите му често биха могли да бъдат сбъркани с проявите на други заболявания.



Налице са запек, подпухнали очи, глух пресипнал глас, липса на мимики, обилно менструално течение при жените, засилено окосмяване в зоната на лицето, гърдите и корема, сухота във влагалището и др. Ако тази болест не се лекува, може да доведе до поява и на други здравословни проблеми, включително анемия, сърдечна недостатъчност, подагра, артрит, поява на миоми и поликистозни яйчници при жените, също и ниска телесна температура.

Друго състояние, свързано с щитовидната жлеза, е хипертиреоидизмът. При него имаме хиперфункция на щитовидната жлеза, вследствие на което се произвежда голямо количество количество тиреоиден хормон. Хипертиреоидизмът се свързва с автоимунното заболяване, наречено болест на Грейв. При него се забелязва нервност и забързан метаболизъм.

Болести на щитовидната жлеза

Често срещана болест, засягаща щитовидната жлеза, е и така наречената гуша. При нея имаме уголемяване на въпросния хормонален орган. Това явление се забелязва и при хипотиреоидизъм и при хипертиреоидизъм. Случва се щитовидната жлеза да нарасне толкова много, че да причини проблеми с гълтането и дишане. Това обаче са по-редки случаи, които не се срещат толкова често.

Диагностициране на болести на щитовидната жлеза

Симптомите, подсказващи за заболявания на щитовидната жлеза, често могат да се объркат с проявлението на други заболявания. Ето защо и при най-малкото съмнение, незабавно трябва да се посети специалист, който да постави диагноза на състоянието. Самолечението в домашни условия не се препоръчва, тъй като може да причини усложнения на болестта.

Иначе идентифицирането на заболяването започва с преглед от специалист (ендокринолог). Първоначално лекарят разпитва пациента за неговите оплаквания, след което преценява какви по-нататъшни мерки да бъдат предприети. След като бъде извършен клиничен преглед, се назначават кръвни тестове хематологични, биохимични, хормонални и имунологични/. В последствие диагнозата се поставя чрез ехография на щитовидната жлеза, магнитен резонанс, радионуклидно изследване, биопсия и др.

Лечение на болести на щитовидната жлеза

Заболяванията на щитовидната жлеза се лекуват в зависимост от проявленията им. Обикновено се назначава хормонозаместителни терапии, които спомагат за нормализиране на теглото и стойността на холестерола. Възможно е и прилагане на лечение с антитиреоидни медикаменти, които потискат синтеза на хормони от щитовидната жлеза. Приемат се и други медикаменти. Ако състоянието не се повлияе от предписаната терапия, може да се предприеме и оперативна интервенция.