Въведение

Метаболитен синдром или синдром Х се дефинира от Световната Здравна Организация (СЗО) като болестно състояние характеризиращо се с абдоминален тип затлъстяване (в областта на корема или тип „ябълка“), инсулинова резистентност, хипертония и хиперлипидемия (завишени нива на холестерол). Асоциира се с повишен риск от захарен диабет, коронарна артериална болест, сърдечна и дихателна недостатъчност.

Определение

Съществуват различни дефиниции за метаболитен синдром, най-използваните от които са:

1. На Световната Здравна Организация (СЗО) от 1999 г.: Наличие на инсулинова резистентност (НОМА-индекс >2.5), нарушена гликемия на гладно (кръвна захар на гладно >6.1 ммол/л), нарушен глюкозен толеранс (кръвна захар на втори час в хода на тест за обременяване >7.8 ммол/л) в съчетание с: 1. HDL-холестерол <0.9 ммол/л при мъже и <1.0 ммол/л при жени. 2. Триглицериди >1.7 ммол/л. 3. Съотношение талия:ханш >0.9 за мъже и >0.85 за жени или ИТМ >30 кг/м2. 4. Артериално налягане >140/90 mmHg.
2. NCEP (National Cholesterol Educational Program) ATP3 2005. Наличие на три или повече от тези симптоми: 1. Кръвна захар на гладно >5.6 ммол/л или прием на медикаменти понижаващи кръвната захар. 2. HDL-холестерол <0.9 ммол/л при мъже и <1.0 ммол/л при жени или прием на медикаменти за нисък HDL-холестерол. 3. Триглицериди >1.7 ммол/л. или на лечение с медикаменти понижаващи триглицеридите. 4. Талия >102 см. за мъже и >88 см. за жени. 5. Артериално налягане >130/85 mmHg или прием на антихипертензивни медикаменти.
3. International Diabetic Federation (IDF). Талия >94 см. за мъже и >80 см. за жени и наличие на два или повече от симптомите: 1. Кръвна захар на гладно >5.6 ммол/л. 2. HDL-холестерол <1.0 ммол/л при мъже и <1.3 ммол/л при жени или прием на медикаменти за нисък HDL-холестерол. 3. Триглицериди >1.7 ммол/л. или на лечение с медикаменти понижаващи триглицеридите. 4. Артериално налягане >130/85 mmHg или прием на антихипертензивни медикаменти.

Честота

Честота на метаболитния синдром нараства успоредно с честотата на захарен диабет тип 2. Този факт се свързва с повишаването на честота на затлъстели лица, поради разпространяване на т.нар. „западен начин“ на живот, обездвижването, прием на високо енергийни храни и повишен стрес. В САЩ средния Индекс на Телесна Маса (ИТМ) и обиколка на талия, както при мъже така и при жени се увеличаа с 0.37 % за мъже и 0.27% за жени. Затлъстяването не винаги се съчетава с метаболитен синдром или захарен диабет тип 2. Съществуват и „здрави“ лица с висок ИТМ, при които не се откриват метаболитни промени.

С интегрирането в работния процес на програмата Healee вече имате възможност на момента да се допитате и информирате д-р Сава Петров за всичко. За целта ще Ви помоля да си свалите приложението Healee и да се свържете с мен там. Тук http://www.healee.com/bg/987123 е обяснено подробно как да го направите. Винаги е по-добре личният контакт с лекаря. Може да си запишете час на 032/280054. При нужда използвайте мобилния номер на д-р Петров 0878/987-123. Информирайте се за новите ни статии с полезна информация на https://endokrinolog.bg/

Въведение в проблема TSH и бременност

Физиологията на щитовидната жлеза се променя по време на бременността и това налага използването на специфични за това състояние референтни граници за TSH и FT4, за да се оцени адекватно състоянието на щитовидната жлеза преди, по време и след бременността. Понастоящем често използвани стойности за горна граница на TSH са: до 2.5 mU / l през първия триместър и до 3.0 mU / l през втория или третия триместър . Това се основава на международните насоки от Американската тиреоидна асоциация от 2011, Ендокринното общество (2012) и Европейската тиреоидна асоциация (2014) [2–4]. Цитираните научни организации препоръчват да се изчислят референтните диапазони за TSH и FT4 за всяка една етническа група и лаборатория. Поради факта, че това е трудно изпълнима задача, повечето центрове се придържат към стандартните препоръки и при липса на лабораторно специфични референтни граници, фиксираните горни граници за TSH са 2.5 mU / l в първия и 3.0 mU / l през втория и третия триместър. Последните проучвания обаче показват, че тези стойности на ТСХ могат да доведат до свръх диагностика и ненужно лечение или дори прекомерно използване на тиреоидни хормони. Въз основа на редица контролирани проучвания, Американската тиреоидна асоциация през 2017 г. актуализират препоръките относно горната граница за TSH по време на бременност.

В основите на проблема

Различни проучвания показват, че с използването на фиксирани горни граници на TSH, 8-28% от бременните имат концентрация на TSH, която се счита за твърде висока [5, 6]. Тези цифри са много по-големи от приблизително 3–4%, които биха имали твърде висок TSH, ако за определяне на горните граници за TSH се използват референтни диапазони, базирани на населението. Назначаването на заместително лечение с левотироксин на при 8–28% от жените е неоправдано и вероятно ще причини повече вреда, отколкото полза. Други данни показват, че горната граница за TSH трябва да бъде по-висока. Чрез обобщаване на 14 проучвания, които изчисляват специфични за популацията референтни граници за TSH и / или FT4, показва, че в повече от 90% от всички проучвания, горната граница за TSH е над 2,5 или 3,0 mU / l. [7]. Освен това, малкото проучвания, проведени в популация, в която е доказано, че няма дефицит на йод, показват горна граница за TSH от 4.04 и 4.34 mU / l [7].

Насоки на ATA за 2017 г. :

Препоръките на Американската Тиреоидна Асоциация, гласят, че е необходимо да се изчислят специфични за бременността и специфичните за лабораторията диапазони на TSH и FT4
Ако това не е възможно, възприемане референтна граница от литературата, която е получена, използвайки подобен анализ и за предпочитане също в популация със сходни характеристики (т.е. етническа принадлежност, BMI, йоден статус).
В слчай, че първите два подхода не са възможни, извадете 0,5 mU / l от референтния диапазон без бременност (който в повечето центрове би довел до границата от около 4,0 mU / l).
Лабораторно специфичните референтни диапазони по-добре идентифицират жените с гестационна дисфункция на щитовидната жлеза, отколкото референтните диапазони, определени от друга методология. Изчисляването на специфични за лабораторията референтни граници не е трудно и всяка болница, в която се осигурява пренатална грижа, може да осигури подобни стойности.

Адекватни референтни граници могат да бъдат получени чрез избиране на най-малко 400 бременни жени с едноплодна бременност, без предшестващо заболяване на щитовидната жлеза, които не използват медикаменти, повлияващи функцията на щитовидната жлеза, които не са подложени на лечение с IVF и са TPOAb отрицателни [7]. Изчисляването на такива референтни граници незабавно ще подобри качеството на клинично диагностициране на тиреоидната дисфункция по време на бременност.

Въпреки че изглежда ясно, че фиксираните горни граници на TSH от 2,5 mU / l или 3,0 mU / l вече не могат да се считат за адекватни, новите ATA насоки изглежда правят едно изключение. Актуалнните препоръки показват, че лечението с левотироксин може да се разглежда за TSH над референтния диапазон (>4.0 mU/L) при TPOAb отрицателни жени, докато за TPOAb положителното лечение на жените може да се счита от TSH над 2,5 mU / L [9]. Това се основава на данни от обсервационни проучвания, показващи, че съществува по-висок риск от спонтанен аборт и преждевременно раждане при TPOAb позитивни жени с високи нормални концентрации на TSH (т.е. над приблизително 2.5 mU / L). Въпреки това, новите проучвания, публикувани малко след публикуването на новите насоки, не могат да покажат никакъв благоприятен ефект от лечението с левотироксин при жени с TSH над 2,5 mU / L, но намират полезни ефекти за жени с TSH над 4,0 mU / L [11]. -13]. Необходими по-големи проучвания, за да се потвърдят тези находки и да се определи истинската концентрация на TSH, от която се увеличава резултатът от клиничните нежелани резултати.

Да се доверим на TSH?

Въпреки че стойностите на TSH са поставени на фокус, дефиницията на тиреоидна дисфункция зависи също и от концентрацията на FT4. Например, при хипотетичен пациент с TSH от 5,5 mU / l, концентрацията на FT4 ще реши дали има открит хипотиреоидизъм или субклиничен хипотиреоидизъм. Разликата между тези клинични заболявания може да има сериозни последици за терапевтичния подход.

Заключение

В заключение препоръчително е да се започне популационно проучване, за да се определи специфични за българска популация или за конкреатна лаборатория референтни граници за TSH и FT4. Ако няма абсолютно никаква възможност за това, търсенето в литература за идентифициране и приемане на референтни граници от подобна лаборатория би било най-добрата алтернатива. Въпреки че е много вероятно използването на 2,5 и 3,0 mU / L като горна граница ще доведе до прекомерно лечение, са необходими бъдещи проучвания, за да се установи дали лечението с левотироксин при жени с TSH или FT4 извън референтните граници на популацията има благоприятен ефект.

Използван източник:

The upper limit for TSH during pregnancy: why we should stop using fixed limits of 2.5 or 3.0 mU/l. Tim. I. M. Korevaar.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5963163/

Наименованието келп е сборно за кафявите водорасли от разред Laminariales (към който се числят горните два вида, подбрани заради високата им биологична активност), образуващи „подводни гори” в плитките океански води. Течният екстракт от келп е извлек от талуса (цялото растение) и е богат природен източник на йод, минерали и микроелементи.

Течният екстракт от келп допринася следните ползи за организма:

– Поддържа нормалната функция на щитовидната жлеза;
– Регулира хормоналния баланс и метаболизма;
– Модулира естрогеновите нива в нискорискови граници;
– Намалява болката, свързана с мастопатия и фиброаденом на гърдата;
– Понижава риска от някои хормонално обусловени тумори;
– Понижава индивидуалните рискови фактори от сърдечносъдови заболявания;
– Проявява неспецифична имуностимулираща активност.

Екстрактът от пресен келп проявява всички тези свойства, като основната полза от него се състои в точното и лесно дозируемо количество йод. Всяка капка от разтвора има обем 0.033 мл и съдържа 800 микрограма (0.8 мг) йод, изчислен под формата на калиев йодид. Йодът е сред микроелементите, които могат да имат „магическо” терапевтично действие и същевременно да бъдат опасни при неправилно дозиране. Изчислено е, че минималното количество йод, необходим за нормалното функциониране на щитовидната жлеза, е 150 микрограма, а за третирането на дефицитни състояния дозата е в порядъка на 500-1000 мкг дневно. Дози над 5000 мкг (5 милиграма), приемани продължително време, могат да потиснат функцията на жлезата, заради което оптималната доза за възрастни е една капка дневно.

Кафявите водорасли имат две основни групи фармакологичноактивни вещества – полизахаридите и микроелементите. Към първите се числят алгиновата киселина (алгин), ламинарин и сулфатирания полизахарид фукоидан. От микроелементите безспорно най-ценен е йодът, чието съдържание у различните видове Laminaria е 0.07-0.76% в сухото тегло. Други важни минерални съединения на келпа са калият, калцият, желязото и магнезият. От витамините, по-високо е съдържанието на аскорбинова киселина (витамин С).
Ламинарин сулфатът има установено хиполипидемично и антисклеротично действие in vivo. Оказва положителен ефект върху синтеза на мукополизахариди от чревната лигавица и възпрепятства прекомерната адхезия на патогенни бактерии върху нея.
Фукоиданът е полизахарид, който оказва имуностимулиращо действие. Увеличава продукцията на интерферон-гама и на интерлевкин 1, паралелно с активиране на T-лимфоцитите. Потиска ангиогенезата и предпазва от естроген-зависими тумори.
Съдържанието на йод в келпа е добре известно. С него се обяснява фактът, че популациите, в които се консумират по-често кафяви водорасли, страдат много рядко от гуша. Йодът стимулира производството на тироид-стимулиращ хормон (TSH) от хипофизната жлеза. Дефицитът на йод може да доведе до хипотироидизъм и потенциални симптоми на умора, депресия и наддаване на тегло. Оптималното снабдяване на организма с йод възпрепятства излишното напълняване.
Известно е, че японските жени имат средно по-продължителен месечен цикъл и по-ниски нива на 17-бета-естрадиол, което корелира с по-редките случаи на естроген-зависими тумори при тях. През последните години се изяснява, че това се дължи в известна степен на редовния прием на кафяви водорасли с храната, които понижават общия естроген и свързването му с рецепторите. Екстрактът от келп се препоръчва като профилактика на рака на гърдата и на други естроген-зависими тумори.

Изследвания, доказващи полезността на суплементирането с екстракт от келп

1. Чрез стимулиране функцията на щитовидната жлеза под действието на йода в екстракта от келп, се активират процесите на утилизиране на мазнините и въглехидратите в организма. Некоригираният хипотиреоидизъм води до постепенно наддаване на тегло и обща леност на организма. Базисната обмяна на веществата е забавена и процесите на детоксикация са затруднени. При суплементиране с течния екстракт от келп може да се проследява за действието му чрез периодично измерване нивата на тиреотропина (TSH), заедно с общите параметри като тегло, обиколка на гърдите и талията и т.н. Келпът може да бъде ценна част от една здравословна програма за намаляване на теглото.
2. Средната консумацията на 4-6 г келп/морски водорасли дневно, типична за повечето японци, е в пряка зависимост с ниската честота на метаболитен синдром у японското население (Teas J et al, Asia Pac J Clin Nutr 2009). Средният дневен прием на йод от морски водорасли при типичната японска диета доставя около 1.2 мг йод на организма – приблизително еквивалентна на капка и половина от течния екстракт на Natural Factors (Nagataki S, Thyroid, 2008).
3. У здрави доброволци приемането на екстракт от келп увеличава базисните и пост-стимулационните нива на тиреотропин (TSH) след четириседмичен прием (Clark CD, Bassett B, Burge MR, 2003). Впоследствие се повишават нивата на трийодтиронин, продуцирани от жлезата. Този ефект предпазва от развитието на гуша (струма).
4. Приемането на екстракт от келп е целесъобразно при вегетарианския режим на хранене и при диети, богати на струмигенни (потискащи тироидната функция и предизвикващи гуша в големи количества) съставки – соя и производните й продукти, броколи, карфиоли, репички, синап и други кръстоцветни зеленчуци. Неслучайно източноазиатските ястия, съдържащи соя, често са балансирани с различни йод-съдържащи водорасли, вкл. келп (Teas J, Braverman LE et al., J Med Food, 2007).
5. През 2012 година бе установено, че кафявите водорасли, събирани край калифорнийските брегове, притежават радиоактивност (йод-131) като следствие от трагедията във Фукушима. Течният екстракт от келп на Natural Factors не съдържа радиоактивен йод и може да се използва като радиопрофилактикум.

Течният екстракт от келп е вегетариански продукт, несъдържащ генномодифицирани организми. При бременност, кърмене и деца под 12 години безопасността му не е изяснена, затова се препоръчва приемът му да бъде само от възрастни. Ако пациентът приема хормони на щитовидната жлеза, е необходима консултация с ендокринолог относно терапията.