Кампания за безплатни ехографски прегледи на щитовидна жлеза по повод 8-ми март: събота 12.03.2022 г.

/0 Comments/in , /by

По повод международния ден на жената, д-р Сава Петров, д.м. и Endokrinolog.bg организират кампания за безплатни прегледи с ехографска диагностика на щитовидна жлеза, която ще се проведе на 12.03.2022 г. събота. За да се запишите, моля, последвайте линка: РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ БЕЗПЛАТЕН ПРЕГЛЕД СЕГА. Всеки, който се запише в кампанията дава своето изрично съгласие да са му достъпни личните данни, използвани във формата за резервация. За да се запишите в графика е необходимо да използвате Гугъл документи (Google documents) на Вашия комютър, таблет или мобилен телефон. Надявам се на Вашето отговорно поведение!

С най-добри чувства към всички дами:

д-р Сава Петров, д.м.

Хипогликемия при захарен диабет – причини, клинични прояви и поведение

/0 Comments/in /by

Хипогликемията при захарен диабет се дефинира като състояние, при което се установяват ниски плазмени глюкозни нива ( <4.0/<3.9 ммол/л според различни препоръки).

Най-честите причини за хипогликемия при захарен диабет са:

  • Лечение с инсулин- по-високи дози инсулин; инжектиране на несъответен вид инсулин; технически проблеми с инжектиращите устройства и инжекционната техника
  • Лечение с перорални хипогликемизиращи средства – по-високи дози инсулинови секретагози (сулфонилурейни препарати –СУП , меглитиниди) ; прием на СУП съвместно с медикаменти, които потенцират глюкозопонижаващия им ефект (салицилати, варфарин, пропранолол и др.)
  • Недостатъчен прием на въглехидрати, гладуване.
  • Забавено изпразване на стомаха – при автономна диабетна невропатия (гастропареза).
  • Прием на алкохол – потиска ендогенната глюкозна продукция.
  • Прекомерна физическа активност.
  • Повишена инсулинова чувствителност – след редукция на тегло, възстановяване след инфекция, лактация, менопауза.
  • Бъбречна недостатъчност – поради намален клирънс на инсулина и нарушена бъбречна глюконеогенеза.
  • Бременност – поради високата консумация на глюкоза от фетуса през първия триместър.
  • Прием на медикаменти, които потенцират действието на инсулина – алфа липоева киселина, АСЕ – инхибитори и др.

Съществуват няколко защитни хормонални механизми при хипогликемия . Благодарение на тях се гарантира поддържане на баланса на глюкозата.

Първата физиологична защита срещу хипогликемия е намаляване на секрецията на инсулин, което благоприятства увеличаването на чернодробната глюкозна продукция с намаленото и усвояване от мускулите. Снижение на инсулиновата секреция обичайно настъпва при спадане на кръвната захар под 4,6 ммол/л.

Втората физиологична защита е увеличаване на секрецията на глюкагон. Това стимулира черднодробната глюкозна продукция чрез стимулиране на гликогенолизата.

Третата физиологична защита е увеличаване на секрецията на адреналин от медулата на надбъбрека. Това води до увеличена чернодробна глюкозна продукция чрез стимулиране на гликогенолизата, стимулиране на липолизата в мастната тъкан и глюконеогенезата в черния дроб.

При кръвна захар ~ 3,7 ммол/л се освобождава растежен хормон. Той директно активира липолизата в адипоцитите , с което се осигуряват мастни киселини като субстрат за глюконеогенеза в черния дроб и бъбреците.

При кръвна захар ~ 3.2 ммол/л се освобождава кортизол. Той стимулира липолизата и белтъчния катаболизъм като по този начин се стимулира превръщането на аминокиселините в глюкоза.

Клинични прояви:

Клиничните прояви при хипогликемия се реализират в две фази – автономна и невроглюкопенична.

Автономните прояви включват тремор, сърцебиене, изпотяване, безпокойство и чувство на глад. Те настъпват при спадане на плазмената глюкоза под 3.3 ммол/л.

Невроглюкопеничните прояви се изразяват в трудно концентриране, слабост, сънливост, обърканост, зрителни смущения, затруднения в говора, загуба на съзнание. Те настъпват при спадане на плазмената глюкоза под 2.8 ммол/л.

Трябва да се има предвид, че реакциите на хората по време на невроглюкопеничната фаза са твърде индивидуални и непредсказуеми . Те могат да се изразяват в плач, смях, скандално поведение, агресия и други. По принцип и особено при диабетици с тежка невропатия и нарушен адренергичен отговор към хипогликемия (нарушен усет) всяко абнормно поведение може да бъде изява на настъпила, но неосъзната тежка хипогликемия.

Прояви на нощната хипогликемия: Тя може да се изразява в ярки сънища или кошмари, безпокойство по време на сън, сутрешно главоболие или нощно изпотяване.

Ефект на Сомоджи (Somogyi) -рибаунд хипергликемия, високо ниво на кръвната глюкоза поради ниско ниво преди това. В някои случаи високата кръвна захар сутрин може да насочи към търсене на преживяна нощна хипогликемия. В резултат на мобилизиране на контраинсуларните механизми се получава релативна сутрешна хипергликемия (ефект на Сомоджи). За да се потвърди наличието на нощна хипогликемия е необходимо измерване на кръвната захар между 2 и 3 часа.

Поведение при хипогликемия:

  • Правилото ‘‘15-15‘‘ –Пациентът трябва незабавно да приеме 15гр. бързорезорбируеми въглехидрати ( например 1 супена лъжица захар или 150мл. напитка съдържаща захар) и да измери кръвната си захар след 15 мин. Обичайно след това признаците на хипогликемия трябва да отзвучат.
  • Глюкагон – При по-тежка хипогликемия, когато пациентът не може да приеме захар през устата или е безсъзнание , трябва да се инжектира глюкагон. При възрастни и деца над 25кг. се инжектира 1мг. глюкагон мускулно, подкожно или венозно. Ефектът настъпва след 5-10мин.
  • Глюкозен разтвор – прилага се венозно от обучен персонал. Препоръчва се приложение на 50мл. 40% разтвор на глюкоза. Ефектът настъпва след около 5мин.

При липса на глюкагон и невъзможност за инжектиране на глюкозен разтвор се препоръчва втриване на мед, глюкозен гел или сироп в букалната лигавица.

При пациент със захарен диабет и в безсъзнание при невъзможност за измерване на кръвната захар, поведението трябва винаги да бъде като при хипогликемична кома.

Използвани източници:

Захарен диабет –проф. д-р Цветелина Танкова

Спешни състояния и периоперативни проблеми при ендокринните болести – проф. д-р Михаил Боянов

Спешни състояния в ендокринологията- проф. Жулиета Геренова

Остеопороза – диагноза и превенция

/0 Comments/in /by

Диагностициране на остеопороза :

  • Добре снетата анамнеза и прецизното физикално изследване са важни за правилната и навременна диагноза. Чрез тях се установяват рисковите фактори, субективните оплаквания и обективните отклонения от страна на опорно-двигателния апарат и другите органи и системи.
  • Лабораторни изследвания – служат за начален скрининг за остеопороза и наличието на вторична причина за нея. Те включват:

Пълна кръвна картина (ПКК) – наличието на отклонения в кръвната картина могат да насочат към по-задълбочени изследвания в насока хематологично заболяване.

Серумен калций и фосфор – екстремно високи стойности на калция могат да насочат мисълта към хиперпаратиреоидизъм или злокачествено заболяване, докато ниските са съмнителни за хиповитаминоза Д.

Магнезий – той участва в усвояването на калция и ниските му нива са предпоставка за хипокалциемия.

Паратиреоиден хормон – повишава се при хиперпаратиреоидизъм и напреднала хронична бъбречна недостатъчност.

Тиреостимулиращ хормон (ТСХ) и тиреоидни хормони -дисфункцията на щитовидната жлеза е свързана с остеопороза.

Уринен или серумен кортизол – за изключване на хиперкортицизъм.

Тестостерон и гонадотропни хормони – при млади мъже с ниска костна плътност за изключване на хипогонадизъм.

Уринно съотношението калций / креатинин -хиперкалциурията може да бъде свързана с остеопороза.

  • Измерването на  костната минерална плътност (КМП) с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) на прешленни тела и проксимално бедро остава златен стандарт за диагноза на остеопорозата още преди настъпването на фрактурите. Костната плътност се оценява чрез т.нар. “Т-score“.

Дефиниция на световната здравна организация (СЗО) за праговете на КМП:

•нормална: T-score > -1.0 SD

•остеопения: T-score между -1.0 SD до -2.5 SD

•остеопороза: T-score </= -2.5 SD

  • Рентгеново изследване-метод за късна диагноза на остеопороза. Костната загуба става рентгенологично видима едва когато 30% от костта е загубена.
  • Количествена компютърна томография (QCT)-измерената с QCT трабекуларна КМП на прешленни тела (L1-L3) може да се прилага за оценка на вертебралния фрактурен риск при жени наравно с DXA на прешленни тела, както и за проследяване на възрастовите изменения в КМП, или на ефекта от фармакологично лечение. Недостатъци на QCT в сравнение с DXA са по-високото лъчево натоварване на пациента и по-високата цена на изследването.
  • Trabecular Bone score (TBS)-софтуерно приложение, базирано на DXA образа в сивата гама, което може да диференцира различни трабекуларни характеристики. TBS се изчислява директно от DXA изследването (основно на прешлени) и се ползва съвместно със стойностите на КМП. Нисък TBS означава повишено разстояние между трабекулите, понижен брой трабекули и влошена взаимна свързаност на трабекулите. Накратко, при едни и същи нива на КМП, ниските стойности на TBS

показват влошена микроархитектоника и повишен фрактурен риск, независимо от КМП. TBS е валидиран в различни клинични ситуации на дисонанс между промените в костната маса и качеството на костта като ГК-индуцирана остеопороза, захарен диабет и

други.

Превенция на остеопороза:

Има много рискови фактори за остеопороза, които не могат да  бъдат контролирани. Например възрастта, пола или фамилната обремененост . Има обаче фактори, които попадат под вашия контрол. Някои от най-добрите начини за предотвратяване на остеопороза са:

  • Здравословно хранене

1.Адекватният прием на калций и витамин Д с храната е от съществено значение за предотвратяване на остеопорозата.  Калцият е основен структурен елемент на костната тъкан, а витамин D подпомага калциевата абсорбция в червата и осигурява правилна обмяна и минерализация на костите.

Най-богатите на калций храни са млякото и млечните продукти, които освен това са и добър източник на белтъчини, витамини и други минерали. Богати на калций са още зелените зеленчуци (броколи, къдраво зеле), консервираната риба с меки кости като сардината или/и сарделата; ядките (бадеми, лешници, орехи).

2.Ограничаване на употребата на алкохол -многобройни изследвания в световен мащаб недвусмислено доказват, че алкохолът потиска образуването на нова костна тъкан, поради което употребата на спиртни напитки е рисков фактор за развитие на остеопороза. Не се препоръчват повече от 3 питиета дневно (1 питие = 120 ml вино; или 30 ml твърд алкохол; или 260 ml бира).

3.Кофеин-приемът на кофеин-съдържащи напитки следва да се ограничи до 1-2 дози дневно. Кофеинът намалява калциевата абсорбция в червата и увеличава калциевата екскреция с урината.

4.Тютюнопушене-следва да се избягва или прекрати. То увеличава фрактурния риск.

-Двигателна активност

Съществува  доказана  връзка между физическата активност и костното здраве. Активността влияе благотворно на  костната и мускулна здравина, независимо от възрастта.

Ето някои препоръки, които целят поддържане на костите, мускулите и ставите в добро здраве и биха могли да намалят риска от остеопороза:

-30-60 минутна умерена физическа активност дневно, поне пет пъти седмично  или 20-30 минути дневно интензивна физическа активност поне три дни седмично;

-упражнения за мускулна сила няколко пъти седмично – с тежести (8-10 упражнения с по 10-15 повторения)  или изкачване на стълби;

-упражнения за гъвкавост (за всички мускулни групи) – поне два пъти седмично;

-упражнения за равновесие – за хората с риск от падане.

За остеопороза може да прочетете тук и тук

ОСТЕОПОРОЗАТА – “ТИХИЯТ КРАДЕЦ”

/0 Comments/in /by

Общ преглед:

Остеопорозата е скелетно заболяване, което се характеризира с понижена костна маса и структурни изменения на костната тъкан .Това води до повишена чупливост на костта и нарастване на риска от фрактури.

Класификация:

1.Първична остеопороза

  • Постменопаузална или тип I – характерна за жените между 45 и 65-годишна възраст . Дължи се основно на отпадане на яйчниковата фукнция.Засягат се основно прешленните тела.
  • Сенилна или тип II – определя се най-общо от  процесите на стареене : от намаления прием на калций и витамин Д с храната, намалената чревна абсорбция , намалено образуване и метаболизиране на витамин Д в организма.
  • Идиопатична ювенилна остеопороза с фрактури – при лица във фертилна възраст (под 20 години) – много рядка.

2.Вторична остеопороза

  • При други основни заболявания – ендокринни (хиперпаратиреоидизъм, хиперглюкокортицизъм, хипогонадизъм , тиреотоксикоза , захарен диабет); стомашно-чревни (малабсорбция); бъбречни(хронична бъбречна недостатъчност , бъбречна хиперкалциурия) ; системни ( миелом , левкози и др.)
  • При прием на медикаменти , повлияващи костната маса – кортикостероиди , щитовидни хормони във високи дози , антиепилептични средства и др.

Фактори, предразполагащи към остеопороза :

  • Естрогенов дефицит -Остеобластите, остеоцитите и остеокластите експресират естрогенни рецептори. В допълнение, естрогенът влияе косвено върху костите чрез цитокини и локални растежни фактори.  Дефицитът на естроген вследствие настъпване на менопауза или отстраняване на яйчниците води до загуба на костна маса.
  • Напреднала възраст-След третото десетилетие от живота костната резорбция надвишава костообразуването и води до остеопения и до остеопороза.
  • Недостатъчен внос на калций -Калцият, витамин Д и паратхормона помагат за поддържане на костната хомеостаза. Недостатъчният внос на калций с храната или нарушената чревна абсорбция на калций поради стареене или заболяване може да доведе до развитие на остеопороза. За повече информация относно вит. Д може да прочетете тук.
  • Прекомерна алкохолна употреба – Алкохолът има токсичен ефект върху костните клетки , той нарушава и метаболизма на витамин Д.
  • Тютюнопушене- Никотинът потиска функцията на остеобластите и повлиява неблагоприятно метаболизма на естрогените. Жените ,които пушат цигари достигат менопаузата 1-2 години по-рано от

общото население.

  • Имобилизация-Липсата на физическо натоварване отслабва костите и ускорява загубата на минерали в тях.
  • Ниско телесно тегло-: ИТМ (индекс на телесна маса) 20kg/m2 води до повишаване на риска от счупвания до 2 пъти, а ИТМ 16kg/m2 – 4 пъти.

Кой е засегнат от остеопороза?

Хората от европеидната и азиатската раса са изложени на по-голям риск от развитие на остеопороза. Заболяването се среща по-често при женския пол.

През 2010 г. около 22 милиона жени и 5,5 милиона мъже са били диагностицирани с остеопороза в Европейския съюз, а тези с реализирана вече фрактура на бедрото са били 3,3 милиона.

Клинична изява :

Характерна за остеопорозата е липсата на клинична изява до настъпването на остеопорозни фрактури. Поради тази причина заболяването е известно като “тихия крадец“.

Най-честите последствия от остеопорозата са:

Болка – най-силна в засегнатите кости. Често първо се явява в долния гръден и горния поясен отдел на гръбнака, когато в съответните прешлени настъпят микрофрактури на костните гредички. Болката се изостря при физическо натоварване и се успокоява при покой и в легнало положение.

Деформации на скелета

Намаляване на ръста

Костни фрактури – Типично е, че те настъпват при минимална травма, като падане от малка височина (от легнало, седнало или право положение или височина по-малка от човешки ръст). При настъпила фрактура клиничната симптоматика се определя от нейната локализация и тежест. Най-често първата фрактура се явява в гръбначните прешлени и е резултат от незначителна травма, а понякога настъпва и спонтанно.

За старческа възраст са характерни счупванията на шийката на бедрената кост, които са най-опасни и с тежки последствия.

За повече информация може да прочетете тук.

Vitamin D и COVID 19

/0 Comments/in /by

Какво представлява вит Д?

Витамин Д е препрохормон,чиято синтеза се осъществява под влияние на слънчевите uv-лъчи. Те попадат върху кожата. Той има множество ефекти по отношение на калциевия и костния метаболизъм. Рецептори за вит Д има в В- и Т-лимфоцитите, които са клетки, отговорни за имунната защита на организма. Най-ниски са нивата на вит Д през зимата,съответно през този период е повишен рискът от остри инфекции на дихателните пътища.

Предпазва ли приемът на вит Д от инфекция с COVID-19?

Според проучване, публикувано в американското списание “The journal of Clinical Endocrinology and metabolism”, e установено че нивата на серумния вит Д са по-ниски при хоспитализирани пациенти с COVID-19. Тези от тях, които са с нормални нива на вит Д са били с по-леки оплаквания и по-ниска смъртност. Според друго проучване хората с нормални нива на вит Д имат 54 процента по-нисък шанс да развият инфекцията.

Все още не е известна точната връзка между нивата на вит Д и ковид-инфекцията. Учените смятат, че тя е идентична на други състояния като множествена склероза и рак ,където нивата на вит Д отново са ниски, или както при всички състояния, увреждащи организма.

Учените смятат, че приемът на вит Д не предпазва изцяло от развитие на ковид инфекция, но може да благоприятства по лекото и протичане. Препоръчва се излагане на слънце 15-30 минути дневно ,прием на 400 до 1000 IU вит Д дневно. Приема се с храна,тъй като е мастноразтворим. Разбира се уместно е изследване нивата му в кръвта преди стартиране на терапия с него.

Съществува ли риск от предозиране с вит Д?

Все пак да не забравяме, че прекомерният прием на вит Д може да доведе до интоксикация. Вит Д е мастноразтворим ,в следствие на което се натрупва в мастните депа на организма. Основното нарушение,което се наблюдава при интоксикация са повишените нива на калций в кръвта или т нар хиперкалциемия. Тя от своя страна води до гадене,повръщане,обезводняване.Относно нервната система се наблюдава обърканост, дезориентация,от страна на сърдечно -съдовата система: хипертония и нарушения в сърдечния ритъм. Дългосрочни последици от високите нива на калций в кръвта са свързани с образуване на бъбречни камъни.

                                                       Използвани източници- Medscape

Захарен диабет и COVID-19

/0 Comments/in /by
Посвещавам тази статия на всички хора със захарен диабет и повод световния ден за борба с диабета 14-ти ноември.

В Европейския регион има около 60 милиона души с диабет, или около 10,3% от мъжете и 9,6% от жените на възраст над 25 години. За различните видове диабет може да прочетете тук

Разпространението на диабета се увеличава сред всички възрасти в Европейския регион, най-вече поради увеличаване на наднорменото тегло и затлъстяване, нездравословна диета и физическо бездействие.

В световен мащаб високата кръвна захар убива около 3,4 милиона души годишно. Почти 80% от тези смъртни случаи се случват в страни с ниски и средни доходи, а почти половината са хора на възраст под 70 години. СЗО прогнозира, че смъртността от диабет ще се удвои между 2005 и 2030 г.

Ноември е месецът за осведоменост за диабета, важна възможност за повишаване на информираността относно предизвикателствата, пред които са изправени над 422 милиона души в света, живеещи с диабет. Тазгодишната кампания за информираност на обществото за диабета е още по-важна предвид пандемията на COVID-19.

Хората с диабет са изложени на повишен риск от развитие на по-сериозни усложнения от COVID-19. Хората с диабет тип 1 са 3,5 пъти по-склонни да умрат в болница поради COVID, отколкото тези без диабет. Настоящата криза направи живота още по-труден за хората с диабет, поради което работата, която вършим, за да се застъпваме за хората с диабет, е толкова важна.  

Искам да Ви представя информация относно важни въпроси, касаещи COVID-19 и захарен диабет:

Въпрос: Дали хората с диабет са по-склонни да получат COVID-19?

Отговор: Няма достатъчно данни, за да се покаже дали хората с диабет са по-склонни да бъдат инфектирани с COVID-19, отколкото общата популация. Проблемът, с който се сблъскват хората с диабет, е, че е по-вероятно да имат по-тежки усложнения, ако го получат, а не по-голям шанс за заразяване с вируса. Освен това, колкото повече здравословни проблеми има някой пациент (например диабет плюс сърдечни заболявания), това увеличава риска от сериозни усложнения от COVID-19. Възрастните хора също са изложени на по-висок риск от усложнения, ако бъдат заразени с вируса.

Докато броят на заразените нараства с разпространението на вируса, очакваме смъртността – броят на хората, които умират от вируса – да намалее, докато се усъвършенстват подходите за лечението му.

Въпрос: Хората с диабет имат ли по-голям шанс за сериозни усложнения от COVID-19?

Отговор: Хората с диабет са по-склонни да имат сериозни усложнения от COVID-19. По принцип хората с диабет са по-склонни да имат по-тежки симптоми и усложнения, когато са заразени с какъвто и да е вирус.

Рискът Ви да се разболеете сериозно от COVID-19 вероятно ще бъде по-нисък, ако диабетът Ви е добре контролиран. Наличието на сърдечни заболявания или други усложнения в допълнение към диабета може да увеличи риска от сериозно протичане на COVID-19. Подобно на други вирусни инфекции, тъй като повече от едно придружаващо заболяване затруднява организма Ви да се бори с инфекцията.

Вирусните инфекции могат да причинят възпаление, което допълнително да влоши гликемичния контрол при хора с диабет.

Въпрос: Различни ли са рисковете за хората с диабет тип 1 и тип 2?

Отговор: Световният център за борба със заразните заболявания (CD) https://www.cdc.gov/ продължава да актуализира уебсайта си. Понастоящем те съобщават, че хората на всяка възраст с придружаващи заболявания, включително диабет тип 2, са изложени на повишен риск от тежко заболяване от COVID-19.

Въз основа на това, хората с диабет тип 1 или гестационен диабет може да са изложени на повишен риск от тежко протичане на COVID-19. Тъй като COVID-19 е ново заболяване, няма все още достатъчно информация.

Важно е да запомните, че хората с двата типа диабет могат да се различават според възрастта си, усложненията, които са развили и колко добре са успели да контролират диабета си. Хората, които вече имат свързани с диабета усложнения вероятно ще имат по-лоша прогноза, ако се заразят с COVID-19.

Въпрос: Причинява ли COVID-19 диабет?

Отговор: Все още нямаме доказателства дали COVID-19 причинява диабет.

Въпрос: Трябва ли да се притеснявам за ДКА (диабетна кетоацидоза)?

Когато са болни от вирусна инфекция, хората с диабет са изправени пред повишен риск от ДКА (диабетна кетоацидоза), често срещан от хора с диабет тип 1.

ДКА може да усложни приема на течности и да настъпят промени в нивата на електролитите. Това е изключително важно при лечението на сепсиса. Сепсисът и септичният шок са едни от по-сериозните усложнения, пред които някои хора с COVID-19 могат да бъдат изправени.

Ако кръвната Ви захар е регистрирала високо (над 14 mmol/l) повече от 2 пъти подред, проверете за кетони.

Въпрос: Различава ли се COVID-19 от сезонния грип?

Отговор: COVID-19 се оказва по-сериозно заболяване от сезонния грип при всички, включително хората с диабет. Всички стандартни предпазни мерки за избягване на инфекция, за които се съобщава, са още по-важни при работа с този вирус.

Препоръчителните мерки за безопасност са същите като при грип. Това вкючва често миене на ръцете, както и носенето на предпазни маски.

Въпрос: Какви са симптомите и предупредителните знаци, за които трябва да внимавам? Какво да направя, ако мисля, че ги развивам?

Отговор: Обърнете внимание на потенциалните симптоми на COVID-19, включително температура, суха кашлица, загуба на обоняние и задух. Ако усещате, че развивате симптоми, обадете се на Вашия лекар.

Когато се обаждате:

Измерете и запишете кръвната си захар.

По възможност измерете кетони в урината.

Приемайте достатъчно течности

Бъдете ясни със симптомите си (например: гади ли Ви се? Само запушен нос?)

Задайте вашите въпроси как да контролирате диабета си

Въпрос: Какви са алармиращите признаци и какво трябва да направя, ако ги изпитвам?

Отговор: Обърнете внимание на типичните симптоми при COVID-19, незабавно потърсете медицинска помощ при проявата им. При възрастни алармиращите симптоми включват:

Затруднено дишане или задух

Постоянна болка или натиск в гърдите

Унесеност и промяна в съзнанието

Синкави устни или лице

Въпрос: Какво трябва да направя, за да предотвратя разпространението на COVID-19 в дома си? Какво да направя, ако някой от моето домакинство има вируса?

Отговор: За хората с хронични заболявания, включително диабет, здравите членове на семейството в домакинството трябва да се държат така, сякаш представляват значителен риск за тях. Например, те трябва да са сигурни поддържат добра лична хигиена, да си измият ръцете, преди да се хранят. Ако е възможно, трябва да се осигури защитено пространство за уязвими членове на домакинството и всички прибори и повърхности да се почистват редовно.

Ако член на вашето домакинство е болен, не забравяйте да му предоставите самостоятелна стая, ако е възможно. Помолете само един член на семейството да се грижи за него и помислете за осигуряване на допълнителни защити или по-интензивни грижи за членове на домакинството на възраст над 65 години или със съответните хронични заболявания. Научете повече за това как да запазите дома си в безопасност тук

Въпрос: Ще повлияе ли COVID-19 на достъпа ми до инсулин и други консумативи за диабет?

Отговор: Водещи производители съобщават, че COVID-19 не оказва влияние върху настоящите им възможности за производство и дистрибуция на инсулин и други доставки в момента. Продължаваме да наблюдаваме ситуацията и ще предоставяме актуализации, ако нещо се промени.  

Използвани източници:

https://diatribe.org/what-you-need-know-about-diabetes-and-coronavirus
https://www.diabetes.org/coronavirus-covid-19/how-coronavirus-impacts-people-with-diabetes
https://endocrinenews.endocrine.org/the-impact-of-covid-19-on-people-with-diabetes/
https://www.cdc.gov/
https://www.who.int/health-topics/diabetes

Как се провежда орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ)?

/0 Comments/in , /by

Оралният глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) или т.нар. натоварване с глюкоза е един от най-използваните функционални тестове в ендокринологията.

Чрез теста се прави функционална оценка на въглехидратния метаболизъм. Резултатите от теста могат да ни дадат яснота дали има предиабетно състояние като нарушена гликемия на гладно или намален глюкозен толеранс, а също и служи за поставяне на диагноза захарен диабет. Освен това в хода на теста се изследва имунореактивен инсулин (ИРИ) в кръвта. Нивата му служат за установяване на инсулинова резистентност. Повече за инсулинова резистентност може да прочетете тук: https://endokrinolog.bg/2020/03/07/insulinova-rezistentnost/

ОГТТ се използва и при диагностика на захарен диабет по време на бременността като тогава НЕ се изследва инсулинът в хода на теста.

Специфичен метод е и за диагностика на хиперсоматотропизъм (гигантизъм, акромегалия).

Необходимо е тестът да бъде проведен според препоръките, тъй като неспазването им може да отчетат фалшиво положителни или отрицателни резултати по отношение на цитираните заболявания. А ето и начина по който се провежда Оралният глюкозо-толерантен тест (ОГТТ):

Как да се подготвите

Без да е необходима специална подготовка, преустановете храненето и приема на течности 8 часа преди теста. Купете от аптеката 75 гр. глюкоза на прах и 500 мл. вода. Необходимо е 300 мл. вода за провеждане на теста.     

Моля, изследвайте и двата показателя !!!

Какво се прави?

  • В 8ч сутринта се взема венозна кръв за изследване на кръвна захар и инсулин (ИРИ).
  • 75 гр. глюкоза на прах се разтваря в около 300 мл вода. Полученият разтвор се изпива за 5 мин
  • В 9ч – вземане на венозна кръв за кръвна захар и инсулин
  • В 10ч – вземане на венозна кръв за кръвна захар и инсулин

Какво е необходимо да запомня?

По време на теста не се приемат никакви храни и течности. Пациентът е необходимо да бъде в покой и да не се движи. Разтворената глюкоза във вода е необходимо да се изпие за 5 мин.!

Последвайте ни във фейсбук, където може да откриете интеренса информация: https://www.facebook.com/endokrinologg

Направете резервация за преглед онлайн-лесно, бързо, достъпно

/0 Comments/in /by

Здравейте, приятели.

Вече може да направите своята резервация за преглед като запазите час за преглед при д-р Сава Петров, д.м. онлайн. Необходимо е само да натисните червения бутон „Резервирай онлайн сега“, която в следва постоянно в ляво. www.endokrinolog.bg

Може да ни последвате и във Фейсбук https://www.facebook.com/endokrinologg/, където ще откриете интересни факти, споделяния и снимки.

Диагноза и терапия на затлъстяването

/0 Comments/in /by

За поставяне на диагнозата затлъстяване се използват следните методи:

  • Към стандартните лабораторни изследвания при оценка на затлъстяването трябва да се включват: липиден профил, изследвания на чернодробната функция, тестове за функция на щитовидната жлеза, глюкоза на гладно и хемоглобин A1c (HbA1c).
  • Индекс на телесната маса (ИТМ) -представлява отношение на телесното тегло -kg към ръста m2. ИТМ=телесна маса kg/ръст m²

На базата на стойността на ИТМ се определят степените на затлъстяването.

Класификация на телесното тегло, съобразно ИТМ:

Поднормено тегло <18,5 (kg/m2)

Нормално телесно тегло 18,5-24,9

Наднормено телесно тегло 25,0-29,9

Затлъстяване I-ва степен 30,0-34,9

Затлъстяване II-ва степен 35,0-39,9

Затлъстяване III-та степен ≥40

Този показател не ни дава информация за разпределението на мастната тъкан в тялото, не може да разграничи мастната от немастната маса, поради което трябва да се използва с повишено внимание при спортисти и хора в напреднала възраст.

  • Обиколка на талията. Мъжете с обиколка на талията ≥94 cm и жените ≥80 cm от европеидната раса имат повишен риск от свързани със затлъстяването здравни проблеми.
  • Отношение талия/ханш −СЗО възприема за нормални стойностите под 0,85 за жени и под 0,9 за мъже.
  • Отношение талия/ръст -при възрастни се препоръчва гранична стойност от 0,5 , над която метаболитният и сърдечно-съдовият (СС) риск се увеличават.
  • Обиколка на шията − разработва се в последните десетилетия. Установена е добра корелация с метаболитния риск.

С развитието на техниката стана възможно по-точно измерване на мастната маса, независимо от ИТМ. Осъществява се посредством двойно-енергийна рентгенова абсорбциография (DEXA). Възможно е да се използват и биоелектрически импеданс (БИАA), както и образните методи (УЗД, КТ и МРТ).

Лечение.

Както при всички хронични медицински състояния, ефективното управление на затлъстяването трябва да се основава на партньорство между силно мотивиран пациент и отдаден екип от здравни специалисти.

Цел на терапията.

Основната цел на лечението е да се подобрят свързаните със затлъстяването коморбидни състояния и намаляване на риска от развитие на бъдещи заболявания.

Информацията, получена от анамнезата, физикалния преглед и диагностични тестове се използват за определяне на рисковете и разработване на план за лечение.

Терапия на затлъстяването винаги започва с управление на начина на живот, а на определен етап може да включва фармакотерапия или операция, в зависимост от ИТМ .

  • Промяна на начина на живот.

Грижата за затлъстяването включва внимание към три основни елемента на начина на живот: диетични навици, физическа активност и промяна на поведението.

Коригиране на диетичния режим.

При избора на диета за редукция на телесно тегло е необходимо да се имат предвид хранителните навици, физическата активност, придружаващите заболявания на пациента и предходните му опити в тази насока. Международните дружества препоръчват балансираните хипокалорийни диети.

  Физическата активност.

Повишаване на ежедневната активност би могло да се осъществи чрез бързо ходене, работа в градината, каране на колело, танци, както и плуване, изкачване на стъпала или извървяване на 10 000 крачки дневно. Международните дружества препоръчват да се извършва минимум 150 минути (2.5 часа) седмично умерена или най-малко (1.25 часа) седмично тежка физическа аеробна дейност. В допълнение се препоръчва най-малко 3 пъти в седмицата да се провеждат анаеробни тренировки за повишаване на мускулната маса. Редица автори потвърждават благоприятния ефект на физическата дейност по отношение на намаляване на артериалното налягане, подобряването на инсулиновата чувствителност, въглехидратните нарушения и липидния профил. В допълнение имат благоприятен ефект върху придържането към спазваните диетичните режими, самооценката, редуцирането на тревожността и депресивността у пациентите със затлъстяване.

  Поведенческа промяна

За редукция на тегло-промяната в поведението на пациента е важна стъпка в борбата със затлъстяването. Това би могло да се осъществи чрез различни техники за разпознаване, отработване и борба с патологичните навици, така че пациентът да промени начина си на мислене и разбиране за болестта, последиците от нея и важността на проблема.

  • Фармакологична терапия.

Медикаментите разрешени за употреба от Европейската агенция по лекарствата и от българското законодателство могат да бъдат назначавани при пациенти с ИТМ >30 kg/m2 или такива с ИТМ >27 kg/m2, но с придружаващи затлъстяването заболявания като артериална хипертония, захарен диабет тип 2 и други. Лечението следва да се прекрати, ако 3 месеца след началото му не е постигната поне 5% редукция на тегло.

Използвани медикаменти са:

Орлистат (селективен дългодействащ инхибитор на панкреасната липаза. В терапевтични дози редуцира с до 32% чревната резорбция на мазнини, приети с храната).

Лираглутид – глюкагонподобен пептид-1 (GLP-1) рецепторен агонист. Действа както периферно (забавя стомашно-чревния пасаж, променя глюкозната хомеостаза), така и централно (потиска апетита). Към тази група се разработва и медикамент с дълго действие и апликация веднъж седмично.

Налтрексон/бупропион  – комбиниран лекарствен продукт. Налтрексон е опиоиден антагонист, който влиза в съображение за лечение на алкохолна или опиоидна зависимост. Бупропион е инхибитор на обратното захващане на норадреналин и допамин и е одобрен при депресия и при пациенти, отказващи тютюнопушенето. В комбинация синергично водят до понижаване на телесното тегло чрез стимулиране на анорексигенни неврони в хипоталамуса. Това от своя страна води до намаляване на апетита и енергийния внос и повишаване на енергоразхода.

  • Бариатрична/метаболитна хирургия.

Прилага се при пациенти на възраст между 18 и 60 год., при които консервативните терапевтични подходи не са били успешни, при които:

ИТМ >40 kg/m2.

ИТМ >35 kg/m2 и придружаващи усложнения.

ИТМ 30–34.9 kg/m2 и ЗД тип 2 по индивидуална преценка.

Метаболитната хирургия се осъществява лапароскопски. Всички бариатрични процедури повлияват хранителния внос и имат влияние върху абсорбцията на микро- и макронутриенти. Голяма част от пациентите имат нужда от балансирана диета. Тя е възможна да е с прием мултивитамини и минерали.

Използвани източници:

Препоръки за добра клинична практика при затлъстявне – Българско дружество по ендокринология

Medscape

Harrison’s Endocrinology,3rd

 

 

Затлъстяване-съвременният „бич“ на обществото

/0 Comments/in /by

Определение

Затлъстяването е метаболитно заболяване, което е широко разпространено в световен мащаб. То представлява многофакторен синдром свързан с прекомерно отлагане на мастна тъкан в тялото, което повлиява неблагоприятно здравето. Затлъстяването не е просто козметичен проблем. Това е медицински проблем, който увеличава риска от други заболявания като хипертония, дислипидемия и захарен диабет тип 2, предизвикващи сърдечно-съдови усложнения, повишен риск от редица карциноми и висока смъртност. Добрата новина е, че дори скромната загуба на тегло може да подобри или предотврати здравословните проблеми, свързани със затлъстяването. Промените в диетата, повишената физическа активност и промените в поведението могат да помогнат за отслабването.

Ключови факти:

  • Затлъстяването в световен мащаб почти се е утроило след 1975 г.
  • През 2016 г. повече от 1,9 милиарда души на възраст 18 и повече години са с наднормено тегло. От тях над 650 милиона са затлъстели.
  • 38 милиона деца на възраст под 5 години са били с наднормено тегло или затлъстяване през 2019 г.
  • Над 340 милиона деца и юноши на възраст 5-19 години са били с наднормено тегло или затлъстяване през 2016 г.
  • Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с повече смъртни случаи в световен мащаб, отколкото с поднормено тегло.
  • Затлъстяването е предотвратимо.

При затлъстяването е налице дисбаланс ,който се изразява в увеличен енергиен внос с храната и значително по-малък енергиен разход. Излишните приети калории се складират под формата на мастна тъкан.        Увеличението на телесното тегло в началото е за сметка на увеличение на размера на мастните клетки (хипертрофично затлъстяване),което по-късно прогресира с увеличение на броя на мастните клетки (хиперпластично затлъстяване).

Етиология, рискови фактори и рискови групи:

Затлъстяването се причинява от взаимодействието между генетични, метаболитни и фактори на околната среда (социални, психологични и  поведенчески фактори).

Първични причини за възникване на затлъстяването:

Генетични  причини – Моногенни заболявания: мутации в рецептора за меланокортин-4, дефицит на лептин, дефицит на POMC

Синдроми – Prader-Willi, Bardet-Biedl, Cohen, Alstrоm, Froehlich. Синдромното затлъстяване се характеризира с определени малформации, често е налице изоставане в растежа и в умственото развитие, както и някои свързани аномалии – очни, костни, бъбречни, сърдечни, неврологични.

Вторични причини за затлъстяване:

Неврологични – мозъчна травма, мозъчен тумор, последици от лъчелечение в областта на главата, хипоталамично затлъстяване

Ендокринни– хипотиреоидизъм (състояние, дължащо се на намалена до липсваща секреция на тиреоидни хормони или резистентност към действието им)- води до снижена в различна степен основна обмяна ,което се изразява в ниска телесна температура, непоносимост към студ и увеличение на телесното тегло при намален апетит.

-синдром на Cushing

Състояние, причинено от наличието на прекомерно количество кортизол в организма) –прогресиращото центрипетално затлъстяване обикновено е първи и най-чест симптом. То включва лицето, шията, туловището и коремната област. Отчасти затлъстяването се дължи на глюкокортикоид-индуцирана глюконеогенеза и нарушена липолиза. Апетитът е повишен от високите нива на кортизола.

-дефицит на растежен хормон

Отпада липолитичния ефект на растежния хормон, което води до увеличено отлагане на мастна тъкан.

-псевдохипопаратиреоидизъм

Заболяване ,което се дължи на дефекти, водещи до периферна резистентност към действието на паратиреоидния хормон. Протича с леки нарушения в калциево-фосфорната обмяна и се съчетава с разнообразни вродени дефекти в растежа и развитието на скелета-нисък ръст, задебеляване на калварията, къси метакарпални и метатарзални кости, склонност към ектопични калцификации, кръгло лице, къса и дебела шия , затлъстяване.

-синдром на поликистозни яйчници

Състояние, което причинява дисбаланс на женските репродуктивни хормони)- включва повишени нива на мъжките полови хормони(андрогени), олиго/ановулации, типичен ехографски образ на яйчниците, както и широк аспект от метаболитни нарушения.

Психични –Депресия (асоциира се с прехранване или с нарушения в хранителното поведение), хранителни разстройства

Лекарствено индуцирани

Трициклични антидепресанти, орални контрацептиви, антипсихотици, антиконвулсанти, Глюкокортикоиди, антидиабетни средства (сулфонилурейни препарати, глитазони, инсулин), бета-блокери, антихистамини

Фактори на средата и социо-икономически фактори:

-Обездвижване.

В следствие заболявания или немотивираност за осъществяване на оптимална двигателна активност.

-Нарушения на съня.

-Нездравословно хранене .

Висок дневен калораж на храната, формиращ положителен енергиен баланс, прием на храни с висока енергийна плътност и висок гликемичен индекс, нездравословни хранителни навици (eмоционално хранене в отговор на стрес; т.нар. “безсмислено” хранене, напр. при гледане на телевизия; нощно хранене; синдром на “гуляйджийско” хранене; нарушения в честотата на храненето – пропускане на хранения или безразборни междинни хранения).

-Тютюнопушене.

Добре е да бъде спряно, но отказването също може да доведе до наддаване на тегло. Поради тази причина е важно съсредоточаване върху диетата и упражненията, докато се отказвате.

-Хроничен стрес.

-Образователен и икономически статус и др.

Типове затлъстяване.

Затлъстяването има два морфологични типа: висцерално (абдоминално или андроидно) и глутеално-феморално(гиноидно). Образно те се определят като ябълковидно и крушовидно затлъстяване.

Патогенеза на затлъстяването.

Централата, която регулира храненето е мозъкът. Единственият гастроинтестинален пептид, който сигнализира директно хипоталамуса за започване на приема на храна, като създава чувство на глад е грелинът. Този пептид се произвежда в ентероендокринните клетки на стомашната лигавица. Грелинът нараства преди всяко хранене и се намалява след неговото приключване, което показва ,че грелинът участва в краткотрайния контрол на чувството за глад. При хората хроничното (затлъстяване) и острото (нахранване) състояние на положителен енергиен баланс водят до понижени нива на грелина в плазмата , докато при гладуване и при анорексия невроза грелинът е силно повишен.

Хипоталамус

В хипоталамусът има няколко зони, които контролират храненето. Разрушаването на вентромедиалния хипоталамус води до хиперфагия-повишен прием на храна, потискане на симпатикусовия тонус и затлъстяване, което подсказва, че тази зона е ‘‘център на ситостта‘‘.

Хипоталамусът секретира невропептид Y, който стимулира апетита, предизвиква хиперфагия, увеличение на мастните депа, намаление на термогенезата ( намален разход на енергия) и потискане на симпатикуса. Приемът на храна ,обаче предизвиква отделяне на един хормон произвеждан от мастните клетки, наречен лептин. Лептинът чрез циркулацията достига до хипоталамуса, свързва се със своите рецептори там и потиска по-нататъшната секреция на невропептид Y, като настъпва чувство на засищане. Тази физиологична обратна връзка предотвратява прехранването и поддържа относително постоянно тегло.

Следователно при физиологични условия съществува хормонален тандем, който регулира приема на храна-грелинът усилва глада и предизвиква хранене, а лептинът създава чувство на ситост и води до прекратяване на храненето. При болшинството болни със затлъстяване, обаче, лептиновият рецептор в хипоталамуса е резистентен, нечувствителен ,не се активира и не преусвановява секрецията на невропептид Y. В резултат на това се развива затлъстяване.

За да преодолее лептиновата резистентност на хипоталамуса, мастните клетки компенсаторно секретират големи количества лептин. Ето защо ,при болните със затлъстяване по правило има добре изразена хиперлептинемия.

В регулацията на храненето и отлагането на масти важна роля играят още секретираните от мастните клетки хормони, наречени адипоцитокини: резистин,адипонектин, ангиотензиноген и ангионтензин II, интерлевкин-6,плазминоген активаторен инхибитор-1 (PAI-1).

Усложнения

Затлъстяването увеличава риска от развитие на редица потенциално сериозни здравословни проблеми.

Сред тях са:

-Коронарна болест на сърцето

-Хипертония

-Инсулт

– Захарен диабет тип 2

90% от пациентите с диабети тип 2 имат индекс на телесна маса (ИТМ)> 23 kg/ m²

-Някои видове рак (на гърда, дебело черво, ендометриум, жлъчен мехур, бъбреци и черен дроб)

-Сънна апнея

Характеризира се с  повтарящи се епизоди на временно спиране на въздушния поток (апнея) или намаляване (хипопнея) по време на сън, които са причинени от пълен или частичен колапс на горните дихателни пътища и водят до намалено насищане с кислород (повторни епизоди на хипоксемия и хиперкапния). Нарушава  се нормалният режим на сън и това се отразява неблагоприятно на качеството на живот. Обстуктивната сънна апнея има различни клинични прояви, включително хъркане, епизоди на задушаване по време на сън, неспокоен и неопресняващ сън, умора през деня , нарушена концентрация, хипертония, понижено либидо, раздразнителност и промени в личността.

-Дислипидемия

-Камъни в жлъчката.

Затлъстяването и женският пол остават рискови фактори за жлъчнокаменна болест дори при деца и юноши.

-Остеоартрит.

Асоциацията на затлъстяването с ОА на носещите тежести стави се дължи най-вече на повтарящото се претоварване по време на ежедневните дейности, което прогресивно причинява разрушаване на хрущяла и увреждане на лигаментите и други поддържащи структури.

-Нередовни менструални цикли и нарушения във фертилитета.

Затлъстяването може да причини дисфункция на хипоталамо-хипофизо-гонадната ос (HPG) и при двата пола. При жените проявите могат да са свързани с различни менструални аномалии. Репродуктивните разстройства при затлъстелите мъже могат да проявяват с намалено либидо, еректилна дисфункция, субфертилитет и по-рядко хипогонадизъм. За влиянието на инсулиновата резистентност върху фертилността при жената може да прочетете тук.

Глобулинът, свързващ половите хормони (SHBG), също е замесен в репродуктивната дисфункция, свързана със затлъстяването, чрез регулиране на биологичната наличност на половите стероиди. Пациентите със затлъстяване са склонни да проявяват понижени нива на циркулиращите SHBG, с по-високи нива на биологично налични полови стероиди .Това е резултат от директното потискане на синтеза на SHBG в черния дроб от инсулина, което е по-мощно при централен тип затлъстяване поради по-изразена инсулинова резистентност и компенсаторна хиперинсулинемия.

 

Използвани източници:

–https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/obesity–and-overweight

–https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/obesity/symptoms-causes/syc-20375742

-Препоръки за добра клинична практика при затлъстяване  Българско дружество по ендокринология