Европейска Академия по Андрология – конгрес 2018 г.

Обща информация за Европейската Академия по Андрология

Европейската академия по андрология (ЕАА) е асоциация на учени и клиницисти, активни или заинтересовани в областта на андрологията. Основана през май 1992 г., ЕАА е организация с нестопанска цел. Тя има за цел да насърчи научните изследвания и да повиши осведомеността на обществото за репродуктивното здраве на мъжете. ЕАА има световен обхват по отношение на членство, изследване и влияние, но запазва ясен акцент върху Европа – със седалище в центровете за обучение в Мюнхен, Германия и андрология в цяла Европа. Д-р Сава Петров, д.м. е член на ЕАА от месец септември 2017 г.

Европейска Академия по Андрология

Научна активност

На всеки две години се провеждат международни срещи на които се изнасят научни съобщения от водещи андрологични школи. Десетият конгрес на Европейската академия по андрология се проведе в Будапеща, Унгария между 11 и 13 октомври 2018 г. В нея взеха участие членове на EAA и медицински, които се занимават с андрология. Научната програма обхвана всички теми на основната и клиничната андрология и  предостави отлична възможност за споделяне на знания. Тези международни форуми позволяват широки и задълбочени обсъждания на последните постижения в областта на андрологията и свързаните с нея дисциплини.

На когреса д-р Сава Петров, д.м. взае активно участие представяйаки клиничен случай на тема: “Imipramine treatment of retrograde ejaculation-case report” и участва в съавторство с колеги от М.Ц. „КИРМ“ с материал на тема „Low levels of neutral alpha-glucosidase in men with nfections caused by Chlamydia trachomatis“. ЕАА организира безвъзмездни средства с цел пътуване и участие в Европейски конгрес по андрология (ECA) или в акредитирани курсове за обучение по EAA. На тазгодишния международен форум в Будапеща д-р Петров бе награден за активното си участие и представянето на научната му дейност.

Келп

Наименованието келп е сборно за кафявите водорасли от разред Laminariales (към който се числят горните два вида, подбрани заради високата им биологична активност), образуващи „подводни гори” в плитките океански води. Течният екстракт от келп е извлек от талуса (цялото растение) и е богат природен източник на йод, минерали и микроелементи.

Течният екстракт от келп допринася следните ползи за организма:

– Поддържа нормалната функция на щитовидната жлеза;
– Регулира хормоналния баланс и метаболизма;
– Модулира естрогеновите нива в нискорискови граници;
– Намалява болката, свързана с мастопатия и фиброаденом на гърдата;
– Понижава риска от някои хормонално обусловени тумори;
– Понижава индивидуалните рискови фактори от сърдечносъдови заболявания;
– Проявява неспецифична имуностимулираща активност.

Екстрактът от пресен келп проявява всички тези свойства, като основната полза от него се състои в точното и лесно дозируемо количество йод. Всяка капка от разтвора има обем 0.033 мл и съдържа 800 микрограма (0.8 мг) йод, изчислен под формата на калиев йодид. Йодът е сред микроелементите, които могат да имат „магическо” терапевтично действие и същевременно да бъдат опасни при неправилно дозиране. Изчислено е, че минималното количество йод, необходим за нормалното функциониране на щитовидната жлеза, е 150 микрограма, а за третирането на дефицитни състояния дозата е в порядъка на 500-1000 мкг дневно. Дози над 5000 мкг (5 милиграма), приемани продължително време, могат да потиснат функцията на жлезата, заради което оптималната доза за възрастни е една капка дневно.

Кафявите водорасли имат две основни групи фармакологичноактивни вещества – полизахаридите и микроелементите. Към първите се числят алгиновата киселина (алгин), ламинарин и сулфатирания полизахарид фукоидан. От микроелементите безспорно най-ценен е йодът, чието съдържание у различните видове Laminaria е 0.07-0.76% в сухото тегло. Други важни минерални съединения на келпа са калият, калцият, желязото и магнезият. От витамините, по-високо е съдържанието на аскорбинова киселина (витамин С).
Ламинарин сулфатът има установено хиполипидемично и антисклеротично действие in vivo. Оказва положителен ефект върху синтеза на мукополизахариди от чревната лигавица и възпрепятства прекомерната адхезия на патогенни бактерии върху нея.
Фукоиданът е полизахарид, който оказва имуностимулиращо действие. Увеличава продукцията на интерферон-гама и на интерлевкин 1, паралелно с активиране на T-лимфоцитите. Потиска ангиогенезата и предпазва от естроген-зависими тумори.
Съдържанието на йод в келпа е добре известно. С него се обяснява фактът, че популациите, в които се консумират по-често кафяви водорасли, страдат много рядко от гуша. Йодът стимулира производството на тироид-стимулиращ хормон (TSH) от хипофизната жлеза. Дефицитът на йод може да доведе до хипотироидизъм и потенциални симптоми на умора, депресия и наддаване на тегло. Оптималното снабдяване на организма с йод възпрепятства излишното напълняване.
Известно е, че японските жени имат средно по-продължителен месечен цикъл и по-ниски нива на 17-бета-естрадиол, което корелира с по-редките случаи на естроген-зависими тумори при тях. През последните години се изяснява, че това се дължи в известна степен на редовния прием на кафяви водорасли с храната, които понижават общия естроген и свързването му с рецепторите. Екстрактът от келп се препоръчва като профилактика на рака на гърдата и на други естроген-зависими тумори.

Изследвания, доказващи полезността на суплементирането с екстракт от келп

1. Чрез стимулиране функцията на щитовидната жлеза под действието на йода в екстракта от келп, се активират процесите на утилизиране на мазнините и въглехидратите в организма. Некоригираният хипотиреоидизъм води до постепенно наддаване на тегло и обща леност на организма. Базисната обмяна на веществата е забавена и процесите на детоксикация са затруднени. При суплементиране с течния екстракт от келп може да се проследява за действието му чрез периодично измерване нивата на тиреотропина (TSH), заедно с общите параметри като тегло, обиколка на гърдите и талията и т.н. Келпът може да бъде ценна част от една здравословна програма за намаляване на теглото.
2. Средната консумацията на 4-6 г келп/морски водорасли дневно, типична за повечето японци, е в пряка зависимост с ниската честота на метаболитен синдром у японското население (Teas J et al, Asia Pac J Clin Nutr 2009). Средният дневен прием на йод от морски водорасли при типичната японска диета доставя около 1.2 мг йод на организма – приблизително еквивалентна на капка и половина от течния екстракт на Natural Factors (Nagataki S, Thyroid, 2008).
3. У здрави доброволци приемането на екстракт от келп увеличава базисните и пост-стимулационните нива на тиреотропин (TSH) след четириседмичен прием (Clark CD, Bassett B, Burge MR, 2003). Впоследствие се повишават нивата на трийодтиронин, продуцирани от жлезата. Този ефект предпазва от развитието на гуша (струма).
4. Приемането на екстракт от келп е целесъобразно при вегетарианския режим на хранене и при диети, богати на струмигенни (потискащи тироидната функция и предизвикващи гуша в големи количества) съставки – соя и производните й продукти, броколи, карфиоли, репички, синап и други кръстоцветни зеленчуци. Неслучайно източноазиатските ястия, съдържащи соя, често са балансирани с различни йод-съдържащи водорасли, вкл. келп (Teas J, Braverman LE et al., J Med Food, 2007).
5. През 2012 година бе установено, че кафявите водорасли, събирани край калифорнийските брегове, притежават радиоактивност (йод-131) като следствие от трагедията във Фукушима. Течният екстракт от келп на Natural Factors не съдържа радиоактивен йод и може да се използва като радиопрофилактикум.

Течният екстракт от келп е вегетариански продукт, несъдържащ генномодифицирани организми. При бременност, кърмене и деца под 12 години безопасността му не е изяснена, затова се препоръчва приемът му да бъде само от възрастни. Ако пациентът приема хормони на щитовидната жлеза, е необходима консултация с ендокринолог относно терапията.

Алфа-липоева киселина

Алфа-липоева киселина, наричана още само липоева киселина, липоат или тиоктова киселина, е универсален кофактор, необходим за аеробния метаболизъм във всички клетки на организма. Понеже въглеродният атом на шеста позиция е асиметричен (четирите му валенции са свързани с четири различни остатъка, са възможни два стереоизомера (R и S), които имат еднаква химична формула, но пространствено са ориентирани по различен начин. В природата съществува само R (+)-изомерът (RLA). Само той може да се свързва като кофактор на ензимите и да проявява биологична активност, но индустриално произведената АЛК обикновено съдържа рацемична смес от двата изомера (често даже преобладава неактивният S-изомер) и затова повечето хранителни добавки и лекарства с Алфа-липоева киселина са в привидно по-висока доза (300-600 мг).
Алфа-липоева киселина допринася следните ползи за организма:
– Активира и подпомага антиоксидантните механизми на клетъчно ниво. Поради способността си да участва в окислително-редукционни процеси (окислената и редуцираната й форма са показани на фигурата), АЛК регенерира чрез рециклиране вече изчерпаните от клетките антиоксиданти – витамини С, Е, коензим Q10, НАД (никотинамид аденин динуклеотид) и глутатион и действа като уловител на свободни радикали. Глутатионът е биоактивен само в редуцираната си форма, която има много ниска перорална резобрция, затова АЛК е практично средство за възстановяването му, особено при продължителен прием на хепатотоксични лекарства.
– Повлиява благоприятно функциите на нервната система и може да облекчи симптомите на диабетната полиневропатия. В Германия, както и у нас, високите дози (600 мг) АЛК са одобрени за тази индикация като лекарствени продукти с ясен и добре изучен лекарствен профил. Може да намали значително инсулиновата резистентност при захарен диабет тип II и да улесни поддържането на здравословни нива на кръвната захар;
– Има положително въздействие при редица автоимунни състояния (лупус, ревматоиден артрит, множествена склероза, дерматомиозит). Препоръчва се като регулатор на имунния отговор (off-label употреба) поради свойството си да променя генната експресия в посока намаляване на възпалението. Тази употреба трябва да бъде съгласувана със съответния медицински специалист. Официална дозировка засега не е определена, но обичайните дневни дози (2 пъти по 1 капс.) са безопасни;
– Подобрява резултатите при интензивна спортна и обща физическа дейност. Помага за правилното изгаряне на мазнините и разпределението на глюкозата в мускулите. Алфа-липоева киселина е антиоксидантът, който в най-голяма степен прониква в мозъка. Редовният й прием може да намали умствения стрес. Понеже възстановява глутатиона в митохондриите на нервните клетки, АЛК може да бъде полезна при профилактика на болестта на Паркинсон. Може да бъде от поза след инсулти.
– Притежава ензимна активност, понеже е кофактор на минимум 5 важни ензима, два от които играят съществена роля в цикъла на лимонената киселина и обезвреждат различни аминокиселинни остатъци, освобождавайки така енергия за клетките.
– Има хелиращо (свързващо) действие въху йоните на тежките метали – арсен, кадмий, живак и олово и ускорява иначе много бавното им извеждане от организма.

Типове захарен диабет

Класификация на типовете захарен диабет :

1 Захарен диабет тип 1 – Той се дължи на увеждане на бета-клетките на панкреаса. Това обикновено води до абсолютен инсулинов дефицит. Най-често това е автоимунен процес,при който причината бета –клетъчната деструкция не е известна.

  1. Захаран диабет тип 2 – Той се дължи на инсулинова резистентност и инсулинов дефицит.
  2. Специфични типове захарен диабет :

3.1. Генетично обослувен  диабет

3.2. Диабет ,при  друго заболяване ( хроничен панкреатит, хемохроматоза, тиреотоксикоза и др.)

3.3. Диабет, в резултат от прием на медикаменти ( кортикостероиди, контрацептиви, антинеопластични средства и др.)

3.4. Гестационен захарен диабет- Изразява се за първи път по време на бременността.

В етиологията и патогенезата на видовете захарен диабет участват различни фактори . Приема се,че двата типа са напълно различни заболявания.

     Захарният диабет от първи тип е хронично заболяване , при което се наблюдава деструкция на бета-клетките на панкреаса с постепенно отпадане на инсулинова секреция. Това прави заболяването напълно зависимо от лечение с  инсулинови препарати. Заболяването е по-характерно за детска и юношеска възраст,но това не изключва изявата му във всяка възраст. Установено е и генетично предразположение. За изява на заболяването са необходими отключващи фактори ,които провокират образуването на антитела спрямо структури на бета-клетките. Има данни,че кравето мляко повишава риска от развитие на диабет тип 1  при кърмачета.

Инсулинът е пептиден хормон,изграден от 51 аминокиселинни остатъка,структурирани в А и В – вериги,свързани по между си с два дисулфидни моста,както и трети мост,който съединява шестата с единадесетата  аминокиселина на верига А  и точно тази част се свързва с инсулиновите рецептори.

Инсулинът се образува в β-клетките, изграждащи Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза – панкреас. Въпреки че панкреасът е жлеза с подчертано външносекреторна функция, т.е. произвежда храносмилателни ензими, една малка част от нея притежава вътрешносекреторно (ендокринно) действие. Именно в тази ендокринна част инсулинът се образува от своя прекурсор – проинсулин. Проинсулинът е биологично неактивно вещество, което след последователното въздействие на няколко ензима се активира и се превръща в инсулин. Така образуваният инсулин не попада директно в кръвообращението, а се натрупва в специализирани секреторни везикули в бета-клетките на панкреаса. Секретирането му в кръвообращението става при получаването на точно определени сигнали, генерирани след приема на хранителни вещества. Най-мощният дразнител, предизвикващ освобождаването на инсулин в кръвообращението, е глюкозата.

След като бъде секретиран, посредством кръвообращението инсулинът достига до всички тъкани в тялото. В мембраната на клетките, изграждащи тези тъкани, са разположени сложно устроени протеини, специализирани за взаимодействие с инсулина – инсулинови рецептори. Противно на разбиранията циркулиращият инсулин не навлиза в клетката, а остава на нейната повърхност и се залавя за тези рецептори. След като влезе в контакт със своя рецептор, инсулинът го активира и поставя началото на серия от сложни реакции. Крайният резултат от взаимодействието инсулин-рецептор е активирането или потискането на определени ензими, които в резултат активират транспорта на глюкоза през клетъчната мембрана, стимулират синтеза на гликоген в черния дроб, активират синтеза на протеини в мускулите, както и натрупването на мазнини в мастните депа. Всички тези реакции до голяма степен определят физиологичните функции на инсулина в човешкия организъм.

Захарен диабет от първи тип се диагностицира в 10 % от случаите. Като провокиращи фактори се приемат инфекции и стрес. Има остро начало ,бързо развитие и склонност към кетоацидоза (разграждане на мастните депа, образувайки мастни киселини, които се превръщат от черния дроб в кетонни тела – бета-оксимаслена киселина, ацетоцетна киселина и ацетон. Развива се кетоза (натрупване на кетотела в кръвта) и кетонурия (натрупване на кетотела в урината)

Основните симптоми на захарен диабет тип 1 включват полиурия,полидипсия,редукция на тегло,но повишен апетит, астеноадинамия. Характерно е бързо развитие на клиничната картина. При влошаване на състоянието се наблюдава загуба на апетит, сънливост ,кетоацидоза до пълна кома. Артериалното налягане е нормално или ниско. Може да бъде съчетано с други автоимунни заболявания и процеси – тиреоидна болест, автоимунен гастрит. При много тежки случаи се наблюдава суха кожа и обложен сух език, рубеоза. Лабораторно се отчита повишен хематокрит  и повишено ниво на перферни кръвни клетки.Урината е светла,лепкава и с положителна реакция за глюкоза.

      Захарният диабет от втори тип  се среща предимно в по-зряла възраст и често диагнозата се поставя няколко години след действителното начало на заболяването. Това е така,защото първоначално той протича безсимптомно и поради липса на специфични клинични оплаквания и се открива при случайни изследвания или изследвания по друг повод.

За насочващи признаци все пак,може да се смята наднормено тегло и затлъстяване,чести инфекции на пикочо-половите пътища,гъбични инфекции,стоматити,гингивити.Често пациентите със захарен диабет тип 2 са хипертоници,исхемично болни,наблюдава се и чернодробна стеатоза и хепатомегалия. Класическите симптоми като полиурия и полидипсия се изразяват значително късно и често и неправилно се свързват с лечението на други заболявания и грешни диагнози.

Откриването на захарния диабет в предклиничнатаму фаза(предиабет)има съществено значение за ранното започване на лечение и профилактика на късните усложнения.

Целта на скрининга е да се идентифицират хората без явни признаци на захарен диабет.Първичната профилактика при захарен диабет тип 2 включва корекция на рисковите фактори и проследяване на рисковите групи.

Най-подходящият скринингов тест е изследването на кръвна захар – случайна, на гладно или след нахранване.

Диагнозата захарен диабет се поставя въз основа на симптоматиката и кръвно-захарната концентрация.

Кръвната захар се изследва на гладно. Важно условие е да не се приема храна 8 часа преди изследването. Диагнозата е сигурна, ако при две последователни измервания на кръвната захар надхвърля стойности 7 mmol/l. Стойност под 6,1 mmol/l се означава за нормална. Стойности между 6,1 mmol/l и 7 mmol/l се означават като „нарушена гликемия на гладно”.

Освен стандартното изследване на кръвна захар на гладно, се извършва и глюкозотолерантен тест. Класическият глюкозотолерантен тест включва измерване на кръвната захар на гладно, последвано от прием на 75 гр. разтворена глюкоза и измерване на кръвната захар на всеки половин час до третия час. В повечето случаи се изследва само изходната стойност и тази на втория час. При здравите хора кръвно-захарното ниво се повишава и спада сравнително бързо. При болните със захарен диабет или нарушен глюкозен толеранс отчетените стойности на кръвната захар са по-високи и спадат по-бавно.

Освен моментно измерваните нива на кръвната захар, показател за дълготрайния контрол на болестта е гликираният хемоглобин (HbA1c), който се изследва 2-3 пъти годишно. Гликираният хемоглобин е показател за това колко добър е бил контролът на кръвно-захарното ниво във времето. Целта на добрия гликемичен контрол е поддържане на нивото на този показател под 6.5 – 7.0%.

 

Болести на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза по форма прилича на пеперуда и е разположена в предната част на шията, в областта на щитовидния хрущял.

Тази жлеза играе ролята на първа цигулка в ендокринния оркестър, чийто диригент, образно казано, е хипофизата. Ендокринната жлеза изработва хормони тироксин и трийодтиронин, които участват в образуването на енергията, необходима за работата на всички органи и системи на човешкото тяло.

Едно от най-разпространените заболявания на щитовидната жлеза е хипотиреоидизъм, който възниква от недостига на йод в организма. Липсата на достатъчно йод намалява функцията на щитовидната жлеза, която започва да изработва недостатъчно количество хормони.

Липсата на достатъчно хормони води до апатия, слабост, проблеми с паметта. За да получи от кръвта малкото йод, който се намира в нея, щитовидната жлеза започва да се увеличава и човек получава гуша. Здравата жлеза тежи около тридесет грама, гушата може да достигне до няколко килограма.

При увеличена щитовидна жлеза клетките се делят неравномерно и се образуват буци, обградени от капсули. Тези буци не изработват хормони, което води до там, че до края на живота си болният трябва да взима изкуствени хормони.

За да се предпазите от хипотероидизъм, трябва да консумирате йодирана сол. На йод са богати райски ябълки, чушки и морски дарове. За съжаление на вегетарианците йодът не се усвоява, ако липсват белтъчини, които се намират в месото.

Главоболие

Базедовата болест заема второ място по разпространение сред болестите на щитовидната жлеза. Тя е характерна с изпулване на очите, учестено сърцебиене, раздразнителност, обилно изпотяване, треперене на ръцете, увеличена щитовидна жлеза.

Болният губи до десет килограма месечно, въпреки че се храни добре. Това се получава, защото щитовидната жлеза изработва прекалено много хормони.

Това може да се спре само със специални лекарства, които блокират изработката на излишните хормони. Продуктите, които съдържат йод, трябва да бъдат намалени до минимум.

Базедовата болест се предава по наследство, най-често по женска линия. Слънчевите лъчи не се отразяват добре на хора с това заболяване.

Освен всичко други щитовидната жлеза може да се възпали, както и всеки друг орган. Това може да се случи след прекарано вирусно заболяване, например след грип.

Възпалението на щитовидната жлеза протича с висока температура, силно главоболие и невъзможност за нормално гълтане.

Шията се увеличава. Това се нарича тиреоидит. Често това заболяване е предизвикано от прекарване на грипа на крак. Организмът се изтощава и от вирусната инфекция страдат и органи, които по принцип не са чувствителни към нея, в случая щитовидната жлеза.

Заболявания на щитовидната жлеза

Болестите на щитовидната жлеза представлява състояния, обхващащи най-голямата ендокринна жлеза с вътрешна секреция. Те могат да се породени от различни фактори и да се проявяват по разнообразни начини.

Щитовидната жлеза се разполага в предната част на шията. Състои се от две части-лява и дясна, които са съединени посредством своеобразен тесен провлак. Основната дейност на щитовидната жлеза е да произвежда хормоните трийодтиронин, тироксин и калцитонин. Благодарение на това тя успява да повлияе върху растежа, развитието и метаболизма на човек.

Причина за болести на щитовидната жлеза

Причините, водещи до нарушения във функциите на щитовидната жлеза, могат да много и различни. До известна степен болестите могат да се дължат на генетична обремененост, но от друга страна, виновници могат да се окажат фактори като недостиг на йод, постоянно предозиране с йод, регулярно подлагане на силен стрес, силни депресии, разнообразни инфекции и много други.

Симптоми за болести на щитовидната жлеза

Заболяванията на щитовидната жлеза често се крият зад различни сигнали. Един от тях може да бъде разстройството на менструалния цикъл при дамите. Заедно с това може е налице по-обилно окосмяване в областта на корема, гърдите и лицето. Сигнал за проблем може да е и необичайно нарастване на зоната при основата на шията.

Междувременно може да се усеща и дискомфорт при преглъщане. Признак на заболяване от такъв характер е и чувствителност към студ. Много често той е придружено от липса на енергия и вялост.

Наднорменото тегло също не е за подценяване. Оказва се още, че дори болките в ставите биха могли да сигнализират за наличието на проблем с този хормонален орган. Други симптоми, които могат да подсказват за наличие на заболявания на щитовидната жлеза, са забавяния на сърдечния ритъм, нощно хъркане, промяна в цвета на кожата, трудно изхождане, мускулни крампи, изтъняване или опадване на косата, загрубяване на кожата, изпотяване и др.

Видове болести на щитовидната жлеза

Една от най-често срещаните болести на щитовидната жлеза е така нареченият хипотиреоидизъм. Това е състояние, при което щитовидната жлеза не може да извършва пълноценно своята дейност. При това положение количеството на произведените тиреоидни хормони е малко. Тежко протичащата форма на това състояние е позната като микседем. Главната причина за поява на хипотиреоидизъм е автоимунно нарушение.

Други фактори, които биха могли да доведат до появата на тази болест, са операция на щитовидната жлеза, контакт с радиоактивен йод и литиеви препарати. Това състояние се проявява малко по малко, като симптомите му често биха могли да бъдат сбъркани с проявите на други заболявания.



Налице са запек, подпухнали очи, глух пресипнал глас, липса на мимики, обилно менструално течение при жените, засилено окосмяване в зоната на лицето, гърдите и корема, сухота във влагалището и др. Ако тази болест не се лекува, може да доведе до поява и на други здравословни проблеми, включително анемия, сърдечна недостатъчност, подагра, артрит, поява на миоми и поликистозни яйчници при жените, също и ниска телесна температура.

Друго състояние, свързано с щитовидната жлеза, е хипертиреоидизмът. При него имаме хиперфункция на щитовидната жлеза, вследствие на което се произвежда голямо количество количество тиреоиден хормон. Хипертиреоидизмът се свързва с автоимунното заболяване, наречено болест на Грейв. При него се забелязва нервност и забързан метаболизъм.

Болести на щитовидната жлеза

Често срещана болест, засягаща щитовидната жлеза, е и така наречената гуша. При нея имаме уголемяване на въпросния хормонален орган. Това явление се забелязва и при хипотиреоидизъм и при хипертиреоидизъм. Случва се щитовидната жлеза да нарасне толкова много, че да причини проблеми с гълтането и дишане. Това обаче са по-редки случаи, които не се срещат толкова често.

Диагностициране на болести на щитовидната жлеза

Симптомите, подсказващи за заболявания на щитовидната жлеза, често могат да се объркат с проявлението на други заболявания. Ето защо и при най-малкото съмнение, незабавно трябва да се посети специалист, който да постави диагноза на състоянието. Самолечението в домашни условия не се препоръчва, тъй като може да причини усложнения на болестта.

Иначе идентифицирането на заболяването започва с преглед от специалист (ендокринолог). Първоначално лекарят разпитва пациента за неговите оплаквания, след което преценява какви по-нататъшни мерки да бъдат предприети. След като бъде извършен клиничен преглед, се назначават кръвни тестове хематологични, биохимични, хормонални и имунологични/. В последствие диагнозата се поставя чрез ехография на щитовидната жлеза, магнитен резонанс, радионуклидно изследване, биопсия и др.

Лечение на болести на щитовидната жлеза

Заболяванията на щитовидната жлеза се лекуват в зависимост от проявленията им. Обикновено се назначава хормонозаместителни терапии, които спомагат за нормализиране на теглото и стойността на холестерола. Възможно е и прилагане на лечение с антитиреоидни медикаменти, които потискат синтеза на хормони от щитовидната жлеза. Приемат се и други медикаменти. Ако състоянието не се повлияе от предписаната терапия, може да се предприеме и оперативна интервенция.