Кампания за безплатни ехографски прегледи на щитовидна жлеза по повод 8-ми март: събота 12.03.2022 г.

По повод международния ден на жената, д-р Сава Петров, д.м. и Endokrinolog.bg организират кампания за безплатни прегледи с ехографска диагностика на щитовидна жлеза, която ще се проведе на 12.03.2022 г. събота. За да се запишите, моля, последвайте линка: РЕЗЕРВИРАЙ СВОЯ БЕЗПЛАТЕН ПРЕГЛЕД СЕГА. Всеки, който се запише в кампанията дава своето изрично съгласие да са му достъпни личните данни, използвани във формата за резервация. За да се запишите в графика е необходимо да използвате Гугъл документи (Google documents) на Вашия комютър, таблет или мобилен телефон. Надявам се на Вашето отговорно поведение!

С най-добри чувства към всички дами:

д-р Сава Петров, д.м.

Направете резервация за преглед онлайн-лесно, бързо, достъпно

Здравейте, приятели.

Вече може да направите своята резервация за преглед като запазите час за преглед при д-р Сава Петров, д.м. онлайн. Необходимо е само да натисните червения бутон „Резервирай онлайн сега“, която в следва постоянно в ляво. www.endokrinolog.bg

Може да ни последвате и във Фейсбук https://www.facebook.com/endokrinologg/, където ще откриете интересни факти, споделяния и снимки.

Възли на щитовидната жлеза

Възлите на щитовидната жлеза са сред често срещаните заболявания на ендокринната система. С физикален преглед (чрез палпация), без апаратура, може да се установят в 3%-7% от възрастното население. Честотата на тиреоидните възли при ултразвуково изследване сред произволно избрани индивиди е 19%–67%. Отбелязва се тенденция на нарастване в световен мащаб всяка година.

Ултразвуковата диагностика (УЗД)  е ключовo изследване за оценка и лечение на възлите на щитовидната жлеза. УЗД на щитовидната жлеза е лесно достъпен, неинвазивен и рентабилен метод. Представлява задължителна стъпка в оценката на възлите на щитовидната жлеза. ТУК може да се запознаете с ехографа, с който д-р Сава Петров ще Ви направи детайлна структурна оценка на щитовидната жлеза.

Основният недостатък на метода е, че зависи от оценката на ехографиста (ендокринолога) и има субективна компонента. Оценката на риска от злокачествено заболяване на щитовидната жлеза е от решаващо значение при пациенти с възли. Необходимо е да се изберат тези, на които трябва да бъде извършена биопсия с тънка игла: Тънкоиглена аспирационна/пункционна биопсия (ТАБ/ТПБ).

Обективна оценка на възлите на щитовидната жлеза

Поради високата честота на възлестите формации на щитовидната жлеза е необходима стандартизирана оценка на базата на ехографския преглед. Европейското дружество по тиреодология (ЕТА) е изготвило обективни ехографски критерии, с които да се прецизира необходимостта от провеждане на ТАБ/ТПБ. Според тези критерии се дефинират пет категории. Категория 0 е липсата на възли на щитовидната жлеза, а категория 5 са възли с високо-рискова ехографска характеристика. Може да се запознаете ТУК с класификацията EU-TIRADS.

При категории 3, 4 и 5, в зависимост от големината на възлите и състоянието на шийните лимфни възли, се препоръчва извършване на ТАБ/ТПБ. Тънкоиглената аспирационна биопсия на възел на щитовидната жлеза е достъпна, мини-инвазивна и безопасна процедура, извършвана в болнични условия или в лекарския кабинет. Обикновено биопсията се провежда под ултразвуково наблюдение, за да се осигури точно насочване на иглата във възела . Ще бъдете помолени да легнете по гръб с наклонена назад глава, така че шията ви да е изпъната. Понякога под раменете Ви се поставя възглавница, за да ви помогне да заемете най-добрата позиция за биопсията.

Тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ/ТПБ)

По време на процедурата може да почувствате известен натиск върху шията от ултразвуковата сонда и от иглата. Ще бъдете помолени да останете възможно най-неподвижни и да избягвате кашляне, говорене и преглъщане по време на биопсията. Процедурата трае няколко минути, като според преценката на оператора, може да се проведат от 2 до 5 убождания на всяка суспектна зона. В игличката попадат известно количество клетки и кръв. Съдържимото се аплицира върху стъкла и се изпраща за оценка от патоанатом (цитопатолог). След процедурата може да се върнете към ежедневните Ви задачи. Представлява безценен метод за преценка необходимостта от оперативен подход и неговия обем. Усложненията са с много ниска честота.

ТУК е показано примерно клипче на процедурата.

Щитовидна жлеза

Щитовидната жлеза е важен ендокринен орган, произвеждащ хормони, които регулират редица метаболитни процеси в организма. Представлява повърхностна структура, с формата на пеперуда, разположена отпред на шията, точно пред трахеята. Състои се от два дяла, сързани помежду си със срединна част (истмус). Понякога може да се установи и допълнителен дял, наречен пирамиден.

Щитовидната жлеза произвежда тиреоидни хормони трийодтиронин и тетрайодтиронин, които може да бъдат изследвани в периферна (венозна) кръв, като обект на анализ са свободните им форми сТ3 (fT3) и сТ4 (fT4). Буквата f е от „free“ – свободен. Функцията на щитовидната жлеза е под контрола на хипоталамуса, който отделя освобождаващи фактори (тиреотропин рилийзинг хормон-ТРХ) и хипофизата (тиреотропен хормон или тиреостимулиращ хормон-ТСХ). Регулацията почива на принципа на отрицателната обратна връзка.

Функционалният статус на щитовидната жлеза е жизнено важен за целия организъм, включително и за нормалната репродукция. Повече за нивата на тиреоидните хормони по време на бременността може да откриете ТУК.

При оценка на тиреоидния статус може да бъдат анализирани ТСХ, сТ4 и сТ3, като според лекуващия лекар и състоянието на пациента може да се прецизира изследването само на един или повече от показателите.

Имунологична оценка

Освен хормоналните показатели може да се оцени и имунологичният статус, касаещ щитовидната жлеза. В имунологичния панел за щитовидната жлеза се включват следните анти-тиреоидни антитела:

Анти-тиреопероксидазни антитела (анти-ТПО)

Анти-тиреопероксидазните антитела (анти-ТПО), известни още като МАТ (микрозомални антитела) по старата номенклатура. Те са насочени към ензима-Тиреопероксидаза в щитовидната жлеза, необходим за синтез на тиреоидни хормони.

Анти-тиреоглобулинови антитела (анти-ТГ)

Анти-тиреоглобулинови антитела (анти-ТГ), известни още като ТАТ. Това са антитела, насочени към белтък (тиреоглобулин) в структурата на щитовидната жлеза, който участва в процес на синтез на тиреоидни хормони. Високите нива на анти-ТГ антитела обикновено се асоциират с деструкция (разрушение) на тиреоидната тъкан.

Анти-ТПО и анти-ТГ антитела се срещат при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза: Автоимунен тиреоидит на Хашимото.


ТСХ-рецепторни антитела (TRAB, TRAK).

ТСХ-рецепторни антитела (TRAB, TRAK). Това са антитела, които се свързват с рецептора на повърхността на клектата на щитовидната жлеза (тиреоцит). Те могат да бъдат стимулиращи и блокиращи, като са пряко свързани с функционалния статус на щитовидната жлеза. Необходимо е да се изследват при оценка на състояние на повишени тиреоидни хормони в кръвта- тиреотоксикоза. Позитивирането им говори в насока повишена функция на щитовидната жлеза-Болест на Базедов/болест на Грейвс.

Много често при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза се позитивира повече от едно антитяло. Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза се асоциират не само с промяна във функционалния статус, а и с повишена честота на други автоимунни заболявания и състояния като например рецидивиращи спонтатнни аборти.

Диагностична оценка

В диганостичната оценка на щитовидната жлеза е уместно провеждане на ехография. Ехографското изследване на щитовидната жлеза се извършва с линеен трансдюсер за повърхностни структури. ТУК може да се запознаете с ехографския апарат на д-р Сава Петров. С помощта на ехографското изследване се дава яснота за структурния статус на щитовидната жлеза. По този начин може да се визуализират огнищни структурни промени-възли или дифузни структурни промени-автоимунни и възпалителни заболявания на тиреоидната тъкан. Структурата на жлезата не може да определи функционалния статус и нивата на щитовидните хормони, но е изключително полезен и информативен метод за функционалния й капацитет. При установяване на огнищни структурни промени (възли на щитовидната жлеза) има различни подходи, с които може да се запознаете ТУК.

Хипогликемия при захарен диабет – причини, клинични прояви и поведение

Хипогликемията при захарен диабет се дефинира като състояние, при което се установяват ниски плазмени глюкозни нива ( <4.0/<3.9 ммол/л според различни препоръки).

Най-честите причини за хипогликемия при захарен диабет са:

  • Лечение с инсулин- по-високи дози инсулин; инжектиране на несъответен вид инсулин; технически проблеми с инжектиращите устройства и инжекционната техника
  • Лечение с перорални хипогликемизиращи средства – по-високи дози инсулинови секретагози (сулфонилурейни препарати –СУП , меглитиниди) ; прием на СУП съвместно с медикаменти, които потенцират глюкозопонижаващия им ефект (салицилати, варфарин, пропранолол и др.)
  • Недостатъчен прием на въглехидрати, гладуване.
  • Забавено изпразване на стомаха – при автономна диабетна невропатия (гастропареза).
  • Прием на алкохол – потиска ендогенната глюкозна продукция.
  • Прекомерна физическа активност.
  • Повишена инсулинова чувствителност – след редукция на тегло, възстановяване след инфекция, лактация, менопауза.
  • Бъбречна недостатъчност – поради намален клирънс на инсулина и нарушена бъбречна глюконеогенеза.
  • Бременност – поради високата консумация на глюкоза от фетуса през първия триместър.
  • Прием на медикаменти, които потенцират действието на инсулина – алфа липоева киселина, АСЕ – инхибитори и др.

Съществуват няколко защитни хормонални механизми при хипогликемия . Благодарение на тях се гарантира поддържане на баланса на глюкозата.

Първата физиологична защита срещу хипогликемия е намаляване на секрецията на инсулин, което благоприятства увеличаването на чернодробната глюкозна продукция с намаленото и усвояване от мускулите. Снижение на инсулиновата секреция обичайно настъпва при спадане на кръвната захар под 4,6 ммол/л.

Втората физиологична защита е увеличаване на секрецията на глюкагон. Това стимулира черднодробната глюкозна продукция чрез стимулиране на гликогенолизата.

Третата физиологична защита е увеличаване на секрецията на адреналин от медулата на надбъбрека. Това води до увеличена чернодробна глюкозна продукция чрез стимулиране на гликогенолизата, стимулиране на липолизата в мастната тъкан и глюконеогенезата в черния дроб.

При кръвна захар ~ 3,7 ммол/л се освобождава растежен хормон. Той директно активира липолизата в адипоцитите , с което се осигуряват мастни киселини като субстрат за глюконеогенеза в черния дроб и бъбреците.

При кръвна захар ~ 3.2 ммол/л се освобождава кортизол. Той стимулира липолизата и белтъчния катаболизъм като по този начин се стимулира превръщането на аминокиселините в глюкоза.

Клинични прояви:

Клиничните прояви при хипогликемия се реализират в две фази – автономна и невроглюкопенична.

Автономните прояви включват тремор, сърцебиене, изпотяване, безпокойство и чувство на глад. Те настъпват при спадане на плазмената глюкоза под 3.3 ммол/л.

Невроглюкопеничните прояви се изразяват в трудно концентриране, слабост, сънливост, обърканост, зрителни смущения, затруднения в говора, загуба на съзнание. Те настъпват при спадане на плазмената глюкоза под 2.8 ммол/л.

Трябва да се има предвид, че реакциите на хората по време на невроглюкопеничната фаза са твърде индивидуални и непредсказуеми . Те могат да се изразяват в плач, смях, скандално поведение, агресия и други. По принцип и особено при диабетици с тежка невропатия и нарушен адренергичен отговор към хипогликемия (нарушен усет) всяко абнормно поведение може да бъде изява на настъпила, но неосъзната тежка хипогликемия.

Прояви на нощната хипогликемия: Тя може да се изразява в ярки сънища или кошмари, безпокойство по време на сън, сутрешно главоболие или нощно изпотяване.

Ефект на Сомоджи (Somogyi) -рибаунд хипергликемия, високо ниво на кръвната глюкоза поради ниско ниво преди това. В някои случаи високата кръвна захар сутрин може да насочи към търсене на преживяна нощна хипогликемия. В резултат на мобилизиране на контраинсуларните механизми се получава релативна сутрешна хипергликемия (ефект на Сомоджи). За да се потвърди наличието на нощна хипогликемия е необходимо измерване на кръвната захар между 2 и 3 часа.

Поведение при хипогликемия:

  • Правилото ‘‘15-15‘‘ –Пациентът трябва незабавно да приеме 15гр. бързорезорбируеми въглехидрати ( например 1 супена лъжица захар или 150мл. напитка съдържаща захар) и да измери кръвната си захар след 15 мин. Обичайно след това признаците на хипогликемия трябва да отзвучат.
  • Глюкагон – При по-тежка хипогликемия, когато пациентът не може да приеме захар през устата или е безсъзнание , трябва да се инжектира глюкагон. При възрастни и деца над 25кг. се инжектира 1мг. глюкагон мускулно, подкожно или венозно. Ефектът настъпва след 5-10мин.
  • Глюкозен разтвор – прилага се венозно от обучен персонал. Препоръчва се приложение на 50мл. 40% разтвор на глюкоза. Ефектът настъпва след около 5мин.

При липса на глюкагон и невъзможност за инжектиране на глюкозен разтвор се препоръчва втриване на мед, глюкозен гел или сироп в букалната лигавица.

При пациент със захарен диабет и в безсъзнание при невъзможност за измерване на кръвната захар, поведението трябва винаги да бъде като при хипогликемична кома.

Използвани източници:

Захарен диабет –проф. д-р Цветелина Танкова

Спешни състояния и периоперативни проблеми при ендокринните болести – проф. д-р Михаил Боянов

Спешни състояния в ендокринологията- проф. Жулиета Геренова

Остеопороза – диагноза и превенция

Диагностициране на остеопороза :

  • Добре снетата анамнеза и прецизното физикално изследване са важни за правилната и навременна диагноза. Чрез тях се установяват рисковите фактори, субективните оплаквания и обективните отклонения от страна на опорно-двигателния апарат и другите органи и системи.
  • Лабораторни изследвания – служат за начален скрининг за остеопороза и наличието на вторична причина за нея. Те включват:

Пълна кръвна картина (ПКК) – наличието на отклонения в кръвната картина могат да насочат към по-задълбочени изследвания в насока хематологично заболяване.

Серумен калций и фосфор – екстремно високи стойности на калция могат да насочат мисълта към хиперпаратиреоидизъм или злокачествено заболяване, докато ниските са съмнителни за хиповитаминоза Д.

Магнезий – той участва в усвояването на калция и ниските му нива са предпоставка за хипокалциемия.

Паратиреоиден хормон – повишава се при хиперпаратиреоидизъм и напреднала хронична бъбречна недостатъчност.

Тиреостимулиращ хормон (ТСХ) и тиреоидни хормони -дисфункцията на щитовидната жлеза е свързана с остеопороза.

Уринен или серумен кортизол – за изключване на хиперкортицизъм.

Тестостерон и гонадотропни хормони – при млади мъже с ниска костна плътност за изключване на хипогонадизъм.

Уринно съотношението калций / креатинин -хиперкалциурията може да бъде свързана с остеопороза.

  • Измерването на  костната минерална плътност (КМП) с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) на прешленни тела и проксимално бедро остава златен стандарт за диагноза на остеопорозата още преди настъпването на фрактурите. Костната плътност се оценява чрез т.нар. “Т-score“.

Дефиниция на световната здравна организация (СЗО) за праговете на КМП:

•нормална: T-score > -1.0 SD

•остеопения: T-score между -1.0 SD до -2.5 SD

•остеопороза: T-score </= -2.5 SD

  • Рентгеново изследване-метод за късна диагноза на остеопороза. Костната загуба става рентгенологично видима едва когато 30% от костта е загубена.
  • Количествена компютърна томография (QCT)-измерената с QCT трабекуларна КМП на прешленни тела (L1-L3) може да се прилага за оценка на вертебралния фрактурен риск при жени наравно с DXA на прешленни тела, както и за проследяване на възрастовите изменения в КМП, или на ефекта от фармакологично лечение. Недостатъци на QCT в сравнение с DXA са по-високото лъчево натоварване на пациента и по-високата цена на изследването.
  • Trabecular Bone score (TBS)-софтуерно приложение, базирано на DXA образа в сивата гама, което може да диференцира различни трабекуларни характеристики. TBS се изчислява директно от DXA изследването (основно на прешлени) и се ползва съвместно със стойностите на КМП. Нисък TBS означава повишено разстояние между трабекулите, понижен брой трабекули и влошена взаимна свързаност на трабекулите. Накратко, при едни и същи нива на КМП, ниските стойности на TBS

показват влошена микроархитектоника и повишен фрактурен риск, независимо от КМП. TBS е валидиран в различни клинични ситуации на дисонанс между промените в костната маса и качеството на костта като ГК-индуцирана остеопороза, захарен диабет и

други.

Превенция на остеопороза:

Има много рискови фактори за остеопороза, които не могат да  бъдат контролирани. Например възрастта, пола или фамилната обремененост . Има обаче фактори, които попадат под вашия контрол. Някои от най-добрите начини за предотвратяване на остеопороза са:

  • Здравословно хранене

1.Адекватният прием на калций и витамин Д с храната е от съществено значение за предотвратяване на остеопорозата.  Калцият е основен структурен елемент на костната тъкан, а витамин D подпомага калциевата абсорбция в червата и осигурява правилна обмяна и минерализация на костите.

Най-богатите на калций храни са млякото и млечните продукти, които освен това са и добър източник на белтъчини, витамини и други минерали. Богати на калций са още зелените зеленчуци (броколи, къдраво зеле), консервираната риба с меки кости като сардината или/и сарделата; ядките (бадеми, лешници, орехи).

2.Ограничаване на употребата на алкохол -многобройни изследвания в световен мащаб недвусмислено доказват, че алкохолът потиска образуването на нова костна тъкан, поради което употребата на спиртни напитки е рисков фактор за развитие на остеопороза. Не се препоръчват повече от 3 питиета дневно (1 питие = 120 ml вино; или 30 ml твърд алкохол; или 260 ml бира).

3.Кофеин-приемът на кофеин-съдържащи напитки следва да се ограничи до 1-2 дози дневно. Кофеинът намалява калциевата абсорбция в червата и увеличава калциевата екскреция с урината.

4.Тютюнопушене-следва да се избягва или прекрати. То увеличава фрактурния риск.

-Двигателна активност

Съществува  доказана  връзка между физическата активност и костното здраве. Активността влияе благотворно на  костната и мускулна здравина, независимо от възрастта.

Ето някои препоръки, които целят поддържане на костите, мускулите и ставите в добро здраве и биха могли да намалят риска от остеопороза:

-30-60 минутна умерена физическа активност дневно, поне пет пъти седмично  или 20-30 минути дневно интензивна физическа активност поне три дни седмично;

-упражнения за мускулна сила няколко пъти седмично – с тежести (8-10 упражнения с по 10-15 повторения)  или изкачване на стълби;

-упражнения за гъвкавост (за всички мускулни групи) – поне два пъти седмично;

-упражнения за равновесие – за хората с риск от падане.

За остеопороза може да прочетете тук и тук

ОСТЕОПОРОЗАТА – “ТИХИЯТ КРАДЕЦ”

Общ преглед:

Остеопорозата е скелетно заболяване, което се характеризира с понижена костна маса и структурни изменения на костната тъкан .Това води до повишена чупливост на костта и нарастване на риска от фрактури.

Класификация:

1.Първична остеопороза

  • Постменопаузална или тип I – характерна за жените между 45 и 65-годишна възраст . Дължи се основно на отпадане на яйчниковата фукнция.Засягат се основно прешленните тела.
  • Сенилна или тип II – определя се най-общо от  процесите на стареене : от намаления прием на калций и витамин Д с храната, намалената чревна абсорбция , намалено образуване и метаболизиране на витамин Д в организма.
  • Идиопатична ювенилна остеопороза с фрактури – при лица във фертилна възраст (под 20 години) – много рядка.

2.Вторична остеопороза

  • При други основни заболявания – ендокринни (хиперпаратиреоидизъм, хиперглюкокортицизъм, хипогонадизъм , тиреотоксикоза , захарен диабет); стомашно-чревни (малабсорбция); бъбречни(хронична бъбречна недостатъчност , бъбречна хиперкалциурия) ; системни ( миелом , левкози и др.)
  • При прием на медикаменти , повлияващи костната маса – кортикостероиди , щитовидни хормони във високи дози , антиепилептични средства и др.

Фактори, предразполагащи към остеопороза :

  • Естрогенов дефицит -Остеобластите, остеоцитите и остеокластите експресират естрогенни рецептори. В допълнение, естрогенът влияе косвено върху костите чрез цитокини и локални растежни фактори.  Дефицитът на естроген вследствие настъпване на менопауза или отстраняване на яйчниците води до загуба на костна маса.
  • Напреднала възраст-След третото десетилетие от живота костната резорбция надвишава костообразуването и води до остеопения и до остеопороза.
  • Недостатъчен внос на калций -Калцият, витамин Д и паратхормона помагат за поддържане на костната хомеостаза. Недостатъчният внос на калций с храната или нарушената чревна абсорбция на калций поради стареене или заболяване може да доведе до развитие на остеопороза. За повече информация относно вит. Д може да прочетете тук.
  • Прекомерна алкохолна употреба – Алкохолът има токсичен ефект върху костните клетки , той нарушава и метаболизма на витамин Д.
  • Тютюнопушене- Никотинът потиска функцията на остеобластите и повлиява неблагоприятно метаболизма на естрогените. Жените ,които пушат цигари достигат менопаузата 1-2 години по-рано от

общото население.

  • Имобилизация-Липсата на физическо натоварване отслабва костите и ускорява загубата на минерали в тях.
  • Ниско телесно тегло-: ИТМ (индекс на телесна маса) 20kg/m2 води до повишаване на риска от счупвания до 2 пъти, а ИТМ 16kg/m2 – 4 пъти.

Кой е засегнат от остеопороза?

Хората от европеидната и азиатската раса са изложени на по-голям риск от развитие на остеопороза. Заболяването се среща по-често при женския пол.

През 2010 г. около 22 милиона жени и 5,5 милиона мъже са били диагностицирани с остеопороза в Европейския съюз, а тези с реализирана вече фрактура на бедрото са били 3,3 милиона.

Клинична изява :

Характерна за остеопорозата е липсата на клинична изява до настъпването на остеопорозни фрактури. Поради тази причина заболяването е известно като “тихия крадец“.

Най-честите последствия от остеопорозата са:

Болка – най-силна в засегнатите кости. Често първо се явява в долния гръден и горния поясен отдел на гръбнака, когато в съответните прешлени настъпят микрофрактури на костните гредички. Болката се изостря при физическо натоварване и се успокоява при покой и в легнало положение.

Деформации на скелета

Намаляване на ръста

Костни фрактури – Типично е, че те настъпват при минимална травма, като падане от малка височина (от легнало, седнало или право положение или височина по-малка от човешки ръст). При настъпила фрактура клиничната симптоматика се определя от нейната локализация и тежест. Най-често първата фрактура се явява в гръбначните прешлени и е резултат от незначителна травма, а понякога настъпва и спонтанно.

За старческа възраст са характерни счупванията на шийката на бедрената кост, които са най-опасни и с тежки последствия.

За повече информация може да прочетете тук.

Vitamin D и COVID 19

Какво представлява вит Д?

Витамин Д е препрохормон,чиято синтеза се осъществява под влияние на слънчевите uv-лъчи. Те попадат върху кожата. Той има множество ефекти по отношение на калциевия и костния метаболизъм. Рецептори за вит Д има в В- и Т-лимфоцитите, които са клетки, отговорни за имунната защита на организма. Най-ниски са нивата на вит Д през зимата,съответно през този период е повишен рискът от остри инфекции на дихателните пътища.

Предпазва ли приемът на вит Д от инфекция с COVID-19?

Според проучване, публикувано в американското списание “The journal of Clinical Endocrinology and metabolism”, e установено че нивата на серумния вит Д са по-ниски при хоспитализирани пациенти с COVID-19. Тези от тях, които са с нормални нива на вит Д са били с по-леки оплаквания и по-ниска смъртност. Според друго проучване хората с нормални нива на вит Д имат 54 процента по-нисък шанс да развият инфекцията.

Все още не е известна точната връзка между нивата на вит Д и ковид-инфекцията. Учените смятат, че тя е идентична на други състояния като множествена склероза и рак ,където нивата на вит Д отново са ниски, или както при всички състояния, увреждащи организма.

Учените смятат, че приемът на вит Д не предпазва изцяло от развитие на ковид инфекция, но може да благоприятства по лекото и протичане. Препоръчва се излагане на слънце 15-30 минути дневно ,прием на 400 до 1000 IU вит Д дневно. Приема се с храна,тъй като е мастноразтворим. Разбира се уместно е изследване нивата му в кръвта преди стартиране на терапия с него.

Съществува ли риск от предозиране с вит Д?

Все пак да не забравяме, че прекомерният прием на вит Д може да доведе до интоксикация. Вит Д е мастноразтворим ,в следствие на което се натрупва в мастните депа на организма. Основното нарушение,което се наблюдава при интоксикация са повишените нива на калций в кръвта или т нар хиперкалциемия. Тя от своя страна води до гадене,повръщане,обезводняване.Относно нервната система се наблюдава обърканост, дезориентация,от страна на сърдечно -съдовата система: хипертония и нарушения в сърдечния ритъм. Дългосрочни последици от високите нива на калций в кръвта са свързани с образуване на бъбречни камъни.

                                                       Използвани източници- Medscape

Захарен диабет и COVID-19

Посвещавам тази статия на всички хора със захарен диабет и повод световния ден за борба с диабета 14-ти ноември.

В Европейския регион има около 60 милиона души с диабет, или около 10,3% от мъжете и 9,6% от жените на възраст над 25 години. За различните видове диабет може да прочетете тук

Разпространението на диабета се увеличава сред всички възрасти в Европейския регион, най-вече поради увеличаване на наднорменото тегло и затлъстяване, нездравословна диета и физическо бездействие.

В световен мащаб високата кръвна захар убива около 3,4 милиона души годишно. Почти 80% от тези смъртни случаи се случват в страни с ниски и средни доходи, а почти половината са хора на възраст под 70 години. СЗО прогнозира, че смъртността от диабет ще се удвои между 2005 и 2030 г.

Ноември е месецът за осведоменост за диабета, важна възможност за повишаване на информираността относно предизвикателствата, пред които са изправени над 422 милиона души в света, живеещи с диабет. Тазгодишната кампания за информираност на обществото за диабета е още по-важна предвид пандемията на COVID-19.

Хората с диабет са изложени на повишен риск от развитие на по-сериозни усложнения от COVID-19. Хората с диабет тип 1 са 3,5 пъти по-склонни да умрат в болница поради COVID, отколкото тези без диабет. Настоящата криза направи живота още по-труден за хората с диабет, поради което работата, която вършим, за да се застъпваме за хората с диабет, е толкова важна.  

Искам да Ви представя информация относно важни въпроси, касаещи COVID-19 и захарен диабет:

Въпрос: Дали хората с диабет са по-склонни да получат COVID-19?

Отговор: Няма достатъчно данни, за да се покаже дали хората с диабет са по-склонни да бъдат инфектирани с COVID-19, отколкото общата популация. Проблемът, с който се сблъскват хората с диабет, е, че е по-вероятно да имат по-тежки усложнения, ако го получат, а не по-голям шанс за заразяване с вируса. Освен това, колкото повече здравословни проблеми има някой пациент (например диабет плюс сърдечни заболявания), това увеличава риска от сериозни усложнения от COVID-19. Възрастните хора също са изложени на по-висок риск от усложнения, ако бъдат заразени с вируса.

Докато броят на заразените нараства с разпространението на вируса, очакваме смъртността – броят на хората, които умират от вируса – да намалее, докато се усъвършенстват подходите за лечението му.

Въпрос: Хората с диабет имат ли по-голям шанс за сериозни усложнения от COVID-19?

Отговор: Хората с диабет са по-склонни да имат сериозни усложнения от COVID-19. По принцип хората с диабет са по-склонни да имат по-тежки симптоми и усложнения, когато са заразени с какъвто и да е вирус.

Рискът Ви да се разболеете сериозно от COVID-19 вероятно ще бъде по-нисък, ако диабетът Ви е добре контролиран. Наличието на сърдечни заболявания или други усложнения в допълнение към диабета може да увеличи риска от сериозно протичане на COVID-19. Подобно на други вирусни инфекции, тъй като повече от едно придружаващо заболяване затруднява организма Ви да се бори с инфекцията.

Вирусните инфекции могат да причинят възпаление, което допълнително да влоши гликемичния контрол при хора с диабет.

Въпрос: Различни ли са рисковете за хората с диабет тип 1 и тип 2?

Отговор: Световният център за борба със заразните заболявания (CD) https://www.cdc.gov/ продължава да актуализира уебсайта си. Понастоящем те съобщават, че хората на всяка възраст с придружаващи заболявания, включително диабет тип 2, са изложени на повишен риск от тежко заболяване от COVID-19.

Въз основа на това, хората с диабет тип 1 или гестационен диабет може да са изложени на повишен риск от тежко протичане на COVID-19. Тъй като COVID-19 е ново заболяване, няма все още достатъчно информация.

Важно е да запомните, че хората с двата типа диабет могат да се различават според възрастта си, усложненията, които са развили и колко добре са успели да контролират диабета си. Хората, които вече имат свързани с диабета усложнения вероятно ще имат по-лоша прогноза, ако се заразят с COVID-19.

Въпрос: Причинява ли COVID-19 диабет?

Отговор: Все още нямаме доказателства дали COVID-19 причинява диабет.

Въпрос: Трябва ли да се притеснявам за ДКА (диабетна кетоацидоза)?

Когато са болни от вирусна инфекция, хората с диабет са изправени пред повишен риск от ДКА (диабетна кетоацидоза), често срещан от хора с диабет тип 1.

ДКА може да усложни приема на течности и да настъпят промени в нивата на електролитите. Това е изключително важно при лечението на сепсиса. Сепсисът и септичният шок са едни от по-сериозните усложнения, пред които някои хора с COVID-19 могат да бъдат изправени.

Ако кръвната Ви захар е регистрирала високо (над 14 mmol/l) повече от 2 пъти подред, проверете за кетони.

Въпрос: Различава ли се COVID-19 от сезонния грип?

Отговор: COVID-19 се оказва по-сериозно заболяване от сезонния грип при всички, включително хората с диабет. Всички стандартни предпазни мерки за избягване на инфекция, за които се съобщава, са още по-важни при работа с този вирус.

Препоръчителните мерки за безопасност са същите като при грип. Това вкючва често миене на ръцете, както и носенето на предпазни маски.

Въпрос: Какви са симптомите и предупредителните знаци, за които трябва да внимавам? Какво да направя, ако мисля, че ги развивам?

Отговор: Обърнете внимание на потенциалните симптоми на COVID-19, включително температура, суха кашлица, загуба на обоняние и задух. Ако усещате, че развивате симптоми, обадете се на Вашия лекар.

Когато се обаждате:

Измерете и запишете кръвната си захар.

По възможност измерете кетони в урината.

Приемайте достатъчно течности

Бъдете ясни със симптомите си (например: гади ли Ви се? Само запушен нос?)

Задайте вашите въпроси как да контролирате диабета си

Въпрос: Какви са алармиращите признаци и какво трябва да направя, ако ги изпитвам?

Отговор: Обърнете внимание на типичните симптоми при COVID-19, незабавно потърсете медицинска помощ при проявата им. При възрастни алармиращите симптоми включват:

Затруднено дишане или задух

Постоянна болка или натиск в гърдите

Унесеност и промяна в съзнанието

Синкави устни или лице

Въпрос: Какво трябва да направя, за да предотвратя разпространението на COVID-19 в дома си? Какво да направя, ако някой от моето домакинство има вируса?

Отговор: За хората с хронични заболявания, включително диабет, здравите членове на семейството в домакинството трябва да се държат така, сякаш представляват значителен риск за тях. Например, те трябва да са сигурни поддържат добра лична хигиена, да си измият ръцете, преди да се хранят. Ако е възможно, трябва да се осигури защитено пространство за уязвими членове на домакинството и всички прибори и повърхности да се почистват редовно.

Ако член на вашето домакинство е болен, не забравяйте да му предоставите самостоятелна стая, ако е възможно. Помолете само един член на семейството да се грижи за него и помислете за осигуряване на допълнителни защити или по-интензивни грижи за членове на домакинството на възраст над 65 години или със съответните хронични заболявания. Научете повече за това как да запазите дома си в безопасност тук

Въпрос: Ще повлияе ли COVID-19 на достъпа ми до инсулин и други консумативи за диабет?

Отговор: Водещи производители съобщават, че COVID-19 не оказва влияние върху настоящите им възможности за производство и дистрибуция на инсулин и други доставки в момента. Продължаваме да наблюдаваме ситуацията и ще предоставяме актуализации, ако нещо се промени.  

Използвани източници:

https://diatribe.org/what-you-need-know-about-diabetes-and-coronavirus
https://www.diabetes.org/coronavirus-covid-19/how-coronavirus-impacts-people-with-diabetes
https://endocrinenews.endocrine.org/the-impact-of-covid-19-on-people-with-diabetes/
https://www.cdc.gov/
https://www.who.int/health-topics/diabetes